Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-добрият сорт зеле, който може да вземете за кисело зеле и туршии
  • Новини

Това е най-добрият сорт зеле, който може да вземете за кисело зеле и туршии

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
zfesafdfgfsdgergre.png

Зимнината се приготвя с ударни темпове. Дойде моментът на киселото зеле, което сякаш ли е най-любимата българска зимнина. Както и туршиите. Обаче зелето е налично в безброй сортове, всеки подходящ за различни неща. Но кой сорт е най-подходящ за туршиите и киселото зеле?

Оказва се, че това е кьосето! Как да го познаем?

Кьосе може да се купи в периода, в който се бере. Това са именно месеците от септември до ноември – включително. Познава се и по листата, които са по-меки и по-фини спрямо другите сортове. Освен това има по-тъмен цвят. При еднакъв размер на зелките, кьосето е по-леко от другите видове зеле. Повечето сортове имат по 4 листа, но кьосето се познава по това, че има шест листа отвън.

Защо е по-добро?

Листата му са по-меки, по-сладки, по-приятни за ядене. Благодарение на меките листа, после ще е по-лесно да си навивате сърмички, без да се чупят. Между листата на кьосето има повече въздух, заради което е по-леко. Това помага много за усвояването на солта и маринатата. Всичко става по-ароматно и вкусно.

Освен това, ако изберете някой от хибридните сортове, ще се разочаровате

По-всичко те изостават за туршии и зимнина, но най-вече имат твърди и жилави листа. Те се отглеждат не заради качествата си, а заради по-високия добив. Ако искате да имате хубава зимнина, купете си кьосе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спомняте ли си леля Гошка, милионерката? Ето какво се случва с нея сега, след голямата печалба
Next: Ето как да почистите къщата със сол, за дойдат Късметът и Щастието в дома ви

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.