Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е невероятната история на Ема, която даде живот на собствената си внучка
  • Новини

Това е невероятната история на Ема, която даде живот на собствената си внучка

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
neveirqtiqotq.jpg

Съвременната медицина може всичко – или поне така сме свикнали да мислим, защото
всеки ден ставаме свидетели на някое и друго медицинско чудо.

Но все пак Природата
не винаги може да бъде „поправена“ със съвременните научни постижения и понякога
човек просто трябва да се примири с това, с което разполага.

Нещо подобно се случило и в семейството на Трейси Майлс – млада жена, която безкрайно искала да дари съпруга си с детенце, но нямала
шанс да зачене, понеже е с вроден дефект.

За щастие на помощ се притекла майката на Ема, която предложила да помогне и
да износи бебето на дъщеря си . Естествено, това повдига доста морални и други въпроси и вероятно много от
вас ще счетат случилото се за противоестествено, но преди да съдите, прочетете
тази история:

Не изпускай тези оферти:

55-годишната британка Ема Майлс , която вече имала три деца, решила да направи най-невероятния подарък на дъщеря
си и износила детето й, пише „Дейли мейл“.

Животът на дъщеря й Трейси бил като приказка: добра работа, проспериращ живот,
прекрасен съпруг. Единственото, което помрачавало щастието й, бил фактът, че младата
жена не можела да има деца.

Мисълта я убивала, защото голямата мечта на съпруга й била да стане баща.

Трейси разбрала, че никога няма да може да роди, когато била на 16 години. Нейната
патология се среща изключително рядко – веднъж на 5000 случая. Яйчниците й функционирали
напълно нормално, но нямала матка.

Първоначално Трейси и мъжът й смятали да се обърнат към агенция, чрез която да
наемат сурогатна майка. Във финансов план обаче това се оказало непосилна за тях
задача.

И тогава на общ семеен съвет било решено в ролята на сурогатна майка да влезе майката на Трейси – 54-годишната Ема. Жената се съгласила, без изобщо да се замисля. Съпругът на Трейси – Робърт, също нямал нищо против странната идея.

Разбира се, бременността на такава възраст носи определени рискове за здравето,
но Ема игнорирала всички предупреждения на лекарите. Семейство Майлс твърдо вярвало,
че ще успее.

И чудото станало още от първия опит. Ембрионът бързо се „вкоренил“ и бременността на Ема преминала без усложнения.

Малката й внучка Иви се появила на бял свят с цезарово сечение.

И бабата, и бебето били добре.

Трейси и съпругът й веднага се заели с бюрократичните въпроси, свързани с осиновяването на бебето, защото според британските
закони тя е дъщеря на Ема и нейна сестра.

Между другото, самата Ема не вижда нищо изненадващо в постъпката си. И не смята,
че е направила някакво геройство.

Тя е убедена, че всяка любяща майка би постъпила по този начин, за да направи
дъщеря си щастлива.

Освен това, ако някой ден Трейси поиска дъщеря й да си има братче или сестриче,
тя е готова отново да й помогне.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям обрат със сагата Газпром! Енергийният министър призна, че България
Next: Политическата й кариера се сгромоляса неочаквано, както и започна! Край с Лена Бориславова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.