Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е снимка на щастливо бременна млада жена. Само Бог знае какво е трябвало да преживее! История за силата на човешкия дух
  • Новини

Това е снимка на щастливо бременна млада жена. Само Бог знае какво е трябвало да преживее! История за силата на човешкия дух

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
preganstnasdas.png

Младата жена, с която ще ви срещнем днес, е преживяла като дете нещо, което оставя дълбок отпечатък върху живота й.

 

 Това е не само емоционална травми , но и сериозно физическо нараняване . Въпреки това, Андреа Грант от Джаксънвил, Флорида, е здраво стъпила на собствените си два крака и е много щастлива!

Сега тя е на 24 години, но съдбата я е белязала – подложила я е на предизвикателство, с което не всеки може да се справи. Това се случило, когато Андреа била на 8 години. Тя и брат ѝ се връщали от училище, когато до децата се случила  експлозия на газ .

Не изпускай тези оферти:

 

 Пожарникарите успели да ги спасят, но шансовете за оцеляване на децата беше практически нищожни…

Невъзможно е да се предаде тяхното страдание: Андреа била много зле обгорена – изгаряния третия степен върху 80% от тялото. Децата били транспортирани до специализирана клиника в Тексас, където били сложени под надзора на експертна група, която единствено можела да ги спаси.

Истинско чудо е, но двамата извървели дълъг път към възстановяване и рехабилитация. Почти десет години Андреа и брат ѝ трябвало да се справят с последствията от инцидента, които оставили своя отпечатък върху тях завинаги.

Въпреки това, тя успяла! Пораснала и се превърнала в истинска красавица въпреки кожата, върху която огънят оставил рисунъка си. Тези белези ще ѝ останат за цял живот, но Андреа дори не се опитва да ги скрие.

И сега най-важното – Andrea се намира в 37-ата седмица от бременността, въпреки че лекарите ѝ казали, че не може да износи дете повече от месец. За щастие, прогнозите им не се сбъднали. Андреа няма търпение да стане майка и да сподели тази новина със света.

Трудно е да се каже дали ѝ е провървяло, но едно нещо е сигурно – това момиче е щастливо и за нея всичко е перфектно. Тя е отличен пример за това как хората трябва да се справят с изпитанията, които съдбата им предоставя. Затова те знаят как да обичат, да живеят с пълни шепи и да бъдат щастливи!

Continue Reading

Previous: Смразяваща тишина: Защо Сърчаджиева така и не си намери мъж след смъртта на Ласкин
Next: Синоптикът Матев: Зимата у нас идва точно в този ден! Гответе се за много студ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.