Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това което тези учени откриха на дъното на океана изглежда като научна фантастика
  • Новини

Това което тези учени откриха на дъното на океана изглежда като научна фантастика

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
deniqlasdkaskdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Представете си колко невероятно ще е ако сте изследовател на океаните. Да прекарвате живота си търсейки изгубените кораби от миналото, потънали на дъното на океана.

Да намирате изгубени съкровища и други ценности на дъното на океана? Представяте ли си един ден да намерите най-впечатляващото от всички водни съкровища, които сте намирали до сега? Например древен град, приютявал любовниците на Хубавата Елена и Парис…

Проспериращият древен град Хераклейон потънал преди 1500 години вероятно поради значителни земетресения и наводнения.

Той носел името на Херакъл (Херкулес), като се е смятало, че той е посещавал града в античността. Според митологични разкази Парис и Елена от Троя са приклещени в Хераклейон от ревнивия Менелай преди началото на Троянската война.

Градът е намерен отново от Френски учени, водени от морския археолог Франк Годио през 2000 година.

Тази година Годио споделя в интервю, че работата по разкопките все още продължава и , че разглеждането на йероглифите и всичко останало вероятно ще отнеме 200 години.

Учените попаднали на находката съвсем случайно, когато Годио бил в търсене на военни кораби на Наполеон от битката в Нил през 1798 г., когато е бил победен от Нелсон в същите тези води.

Откритията на учените включват колосални статуи на египетската богиня Изида, бог Хапи (статуята е висока близо 6 метра) и неидентифициран египетски фараон. Всички находки са запазени в отлично състояние.

Наред с тези статуи, има стотици по-малки статуи на египетски богове. Сред тях са и цифрите, които охраняват храма, където Клеопатра е била провъзгласена за кралица на Нил.

Намерени са и десетки саркофази с тела на мумифицирани животни, които били принасяни в жертва на Амон Гереб, върховен бог на египтяните. Много амулети, златни монети и други религиозни сувенири, показващи богове като Изида, Озирис и Хорус, също са били открити.

Доказателствата сочат, че Хераклейон остава под водите някъде около 6-7 век след новата ера. Откритието ще добави дълбочина и повече детайли към познанията за древния свят, тъй като сред останките има перфектно запазени инкрустирани колони, съдържащи йероглифи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна археологическа находка се оказа с много зловеща история
Next: Гpaдинap cпoдeля рецепта зa paзтвop c ĸoятo пoмoщ дoмaтитe мy cтaвaт eдpи и нe ce нaпyĸвaт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.