Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това ли е краят?! Мария хвърли договора с Капките
  • Новини

Това ли е краят?! Мария хвърли договора с Капките

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
kaksdosdfivkdfvkfbfg.png

Още не е започнала, а вече се отказва – това май важи с пълна сила за фолкпевицата Мария и участието й в шоуто за имитации „Като две капки вода“, чийто нов сезон стартира преди седмица.

След първия бутон на късмета, на фолкпевицата й се падна да имитира не кого да е, а грандамата на родната популярна музика Лили Иванова.

Реакцията й тогава бе като на ощипана, но това, което се случва дни по-късно, май казва всичко.

 

„Не.. не.. не мога да изпея тази песен! Отказвам се! Не мога! Някой друг да я изпее“, казва Мария във видео, в което се вижда как репетира една от емблематичните песни на примата „Щурче“.

Във видеото се вижда ясно и друго – как изпълнителката хвърля демонстративно договора си с музикалния формат, което нямаше как да не предизвика вълна от реакции. Как обаче е погледнал на това продуцентът Маги Халваджиян, можем само да гадаем. Или пък да изчакаме да видим следващия понеделник.

 

Интегрирането на AUTO-TUNE ще позволи „безспорни“ и „утвърдени“ певици като Мария да не стават за смях на гаргите

Емблематичният тв водещ от Господари на ефира Боби Ваклинов се подигра с фолкпевицата Мария, която участва в новия сезон на „Като две капки вода“. Според него фолкаджийката се е изложила и станала за смях дори на гаргите, предаде Флагман.

Ето какво написа той.

„Капките“ е разкошно предаване, но е крайно време AUTO-TUNE-ът* да бъде официално позволен на изпълнителите!

Интегрирането му ще позволи „безспорни“ и „утвърдени“ певици като Мария да не стават за смях на гаргите… А и като цяло няма съвременен бг поп/рап/чалга хит без въпросния ефект. Сума ти народ направи кариера благодарение на AUTO-TUNE-а, напълни зали, обра де що има музикални награди…

Така де, актуалните бг звезди не могат да изпеят гамата, но не и необходимо, след като има AUTO-TUNE:)

Та, защо да го няма в „Капките?! Защо Мария да бере подобен срам?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известният пловдивски лекар д-р Златко Илиев
Next: Акo оставите eднo дeнoнoщиe чaшa вoдa cъc coл и oцeт, в дoмa ви щe нacтъпят cтрaхoтни прoмeни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.