Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това може да ви спаси живота: Инсултът настъпва внезапно, но обикновено е предшестван от един характерен тип болка
  • Новини

Това може да ви спаси живота: Инсултът настъпва внезапно, но обикновено е предшестван от един характерен тип болка

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
kopfsdjdsh.png

Според последни статистики средно с 10-15 мин се бави повикването към спешната помощ, когато се звъни на единния телефон – 112. Известен дял в забавянето имат и самите пациенти. Обяснението, което те дават по телефона, понякога е пълно с излишни подробности, а оплакванията им са противоречиви. Какво е най-важното?

Ако настъпи главоболие, трябва да се прецени колко е силно. Най-опасна е болката, преминаваща през главата подобно на светкавица и достигаща пределите на човешката търпимост. За възможно критично състояние алармират следните оплаквания: изтръпване на ръцете или краката, парализа, замайване, двойно виждане, слабост.

Много тревожно е, когато тези прояви са по-силно изразени от едната половина на лицето или тялото.
Съпругът ми получи инсулт: Това, което се случи в хосписа в Черноморец, ме съсипа напълно

Всички тези симптоми сигнализират за мозъчен инсулт, настъпил поради запушена или разкъсана артерия, доставяща кислород на мозъка. Ако в първите три часа от началото на инцидента пострадалият получи ефективна медицинска помощ, има шанс да се предотвратят тежки увреждания на мозъка.

Не изпускай тези оферти:

Друг критичен симптом е болката в гърдите. При сърдечен инфаркт тя обикновено се съчетава с неприятно усещане в ръката, челюстта или шията, студена пот, силна слабост, гадене, повръщане, загуба на съзнание или учестено дишане.

Понякога инфарктът на сърцето настъпва без болка. Това се случва по-често при жените, възрастните хора и диабетиците. Те обаче усещат зашеметяване и силна немощ. Естествено, веднага трябва да се търси лекарска помощ. В това състояние може да се сдъвче таблетка аспирин, за да се предпази сърцето от допълнителни увреждания.

Как да преценим дали човекът до нас получава инсулт?
Инсултът, познат още като апоплектичен или мозъчен удар, е внезапно нарушение в кръвообращението на мозъка, което води до увреждания на мозъчните функции в различна степен. Бива два типа: исхемичен и хеморагичен, пише Puls.bg.

При исхемичния, кръвооросяването на мозъка е нарушено, вследствие на тромбоза, емболия (запушвания на кръвоносни съдове), хиперфузия (общо намаляване на притока на кръв) или тромбоза на мозъчните венозни синуси.

При по-тежкия хеморагичн инсулт, ударът протича на два етапа: анемичен инфаркт, последван от рязко повишаване на кръвното налягане и вторичен кръвоизлив в мозъка.

При съмнение, че някой получава инфаркт, съществуват няколко прости стъпки, за да установи. Помолете ги да:

1. Да се усмихнат: усмивката ще бъде разкривена, едната страна от лицето е неподатлива на движение, лицевата мускулатура е отпусната и несиметрична – най-често инсултът засяга само едно от двете полукълба на мозъка: ако е засегнато лявото, дясната страна на тялото и лицето ще бъдат трудноподвижни и отпуснати и обратно
2. Да се изплезят: езика ще бъде изкривен неестествено и сочещ в една посока, но не и изправен

3. Да кажат името си: говорът ще бъде забавен, произвеждането на думи и звуци е силно затормозено
4. Да вдигнат ръцете си на нивото на раменете: при инсулт, това няма да бъде възможно, мускулният тонус е силно отслабен, едната ръка ще се вдигне по-високо от другата

При наличие на дори един от тези четири признака, незабавно трябва да се потърси лекарска намеса – 112 или директно спешен кабинет на болница. Ако се реагира до първите три часа след настъпване на инсулт, пациентът има най-големи шансове за възстановяване. След изтичането на този период, могат да настъпят необратими увреждания на мозъчната тъкан, водещи до загуба на физиологични функции.
Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отнема точно 5 минути: Просто залей с крем нарязаните плодове и бисквити! Получаваш блаженство
Next: Важно за родителите: Спазете този срок, за да получите 600 лв. данъчно облекчение за дете

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.