Личната изповед на един честен хирург! Истината ще ви разтърси!
Писмото на един хирург, подал оставка, предизвика голям отзвук в социалните мрежи. В писмото си той разкрива истината за това какво точно се случва в медицинските среди.
“Не мога да работя пълноценно в тези условия, които се определят от моите колеги.
Не мога да издържам децата си с парите, които ми плаща нашата държава.
А възпитанието ми не ми позволява изнудването на пациента с “финансови благодарности”.
Не мога да се усмихвам в отговор на грубите и пияни селяндури. Не мога да бъда безучастен, след като чуя израза “Докторе, вие сте длъжен!”, “Ако не направите това, ще напиша жалба.”
Уморен съм от несигурността, от ситуацията, в която всеки те блъска във въртележката, от която искам да избягам и която губи моето ценно време.
Омръзна ми да работя от седем сутринта и когато стигна до “финала”, реално да не разполагам с време, защото трябва да се справя с всички случаи на хартия.
Аз не мога да се занимавам постоянно с административни въпроси! Аз трябва да правя това, за което наистина съм учил и да лекувам пациентите! Но постоянно се съобразявам с “правилната регистрация на медицинските случаи,” с назначаването на по-малко тестове и изследвания, защото Здравната каса ме ограничава, мисля как “миналия месец сме завършили със загуба ….,” мисля как да се справя с най-важното – “правилното попълване на медицинския картон” и как да поръчам по-евтини лекарства.
Не мога да продължа да правя всичко това!
Исках да бъда лекар, хирург. Бих искал всички лекари да получават достойна и прилична заплата. Това обаче не се случва. Бюрократщината ме превърна от хирург в чиновник-счетоводител. Треперя над всяко назначено изследване.
Никой не се интересува от това как се отнасяме към хората. Всеки се интересува от това как аз трябва да приема дадена ситуация, защото това определя медицинската застраховка! Не, не харесвам това! Ние нямаме страх, че сме написали грешна информация в документите. Пациентите също не се интересуват от нивото на уменията ни. Те си мислят, че моята усмивка и вид, се дължат на многото пари, които получавам.
Оказва се, че основният ми способ за труда ми, не е скалпелът, и, разбира се, не е главата ми. Моят инструмент е ръката. Стажантите, идващи след дипломирането си, не могат да повярват на ситуацията в началото. Те буквално се забиват в същото тресавище! Но няма връщане назад…
Всичко това е пълна подигравка! Аз работя с документи. Да, плащат ми за това, но не мога да се наричам лекар, камо ли хирург.
“Докторе, имам нужда от лечение!”. Но реалността в съвременния живот е, че ние просто извършваме услуга с медицински характер. Аз не искам да се занимавам с документации, знаейки, че работата ми не е от полза за никого и моята професия от област на изкуството се е превърнала в сектор на услугите.
Мили хора, колеги, пациенти! Уморен съм. Затова подавам оставка! И моля, не се разболявайте!”
А. С., Бивш хирург