Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са едни от най-мистичните места обвити с легенди и тайнства в България
  • Новини

Това са едни от най-мистичните места обвити с легенди и тайнства в България

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
bgasgastyyastwww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистични места в България

Всички сме чували за места, които имат мистични сили. Историите, които предизвикват у нас едновременно страх и интерес, ни карат да се гмурнем в дълбините на свръхестественото. В България няма кът, за който да не се говори, че носи някаква енергия, че има нещо необикновено, но кои са най-зловещите и мистични такива места у нас? Ние от @feel_bulgaria избрахме 3 такива места за днешната ни статия. Прочетете за тях в редовете по-долу…
№ 1
Село Шишенци

Най-северозападното село у нас е спрягано за едно от най-злокобните места в света. Малката част от хора, които живеят тук разказват, че всяка вечер се чуват странни звуци, наподобяващи хорски смях, сватбарски песни и глъч.

Легендата, която и до днес се предава от уста на уста в Шишенци, разказва, че преди десетилетия по тези земи са убити сватбари, които не са погребани. Местните приемат, че духовете на загиналите не им дават покой и до днес.

Днес хората тук не напускат домовете си след залез слънце, защото през последните години са изчезнали петима мъже, а други двама са се върнали с изтрити спомени. Жителите на селото смятат, че въпросните седем човека са станали жертви на самодивите, чийто гласове и викове се носят във въздуха през нощта. Легендите тук оживяват, макар и още да не е ясно за какво паранормално явление става въпрос. Учени търсят обяснение на мистерията, но такова все още не е намерено. А дотогава, необяснимият сватбарски дух продължава да броди наоколо, щом падне мракът.

№ 2
Тайните тунели

Въпросните тунели са открити от доц. Ангел Кънчев. За тях се смята¸ че най-южната и най-северната точка от България, са свързани чрез тази поредица от тунели.

Лабиринтите им се простират под най-големите градове в България, като Пловдив, Стара Загора, Сливен и др. Има теория, според която предназначението на тези тунели е било стратегическо и едно време наши предци и славни царе са ги използвали за преминаването към други държави. Изследователи са се опитали да ги изследват, но никой след това не се върнал. Мистериозните пътища загатват много. Кой ги е строил, за какво са били използвани през вековете и какво има в тях, са въпроси без отговор, но идеята че у нас има подземни пътища, е плашеща.

№ 3
Белинташ

Уникалната скала е място, което се посещава от хиляди туристи ежегодно, заради тайнството, което носи със себе си. Това е едно от най-мистичните места в Родопите, за което се носят митове и легенди, разказващи за самоубийци и ударени от гръм хора.

Скалната повърхност е така издълбана, че наподобява странни лица, приличащи на пазители. Скалното плато в Източните Родопи не само е място, на което времето е спряло, ами и място, където дъхът ти спира. Историите, около мистичното място, с уникална днес панорама, са наистина много. Дали е било обитавано от свръхестествени същества, богове или личности като Александър Македонски, остава неясно, но обстановката е някак особена и доста загадъчна…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинско чудо се случва на това прекрасно място в България
Next: Чудо невиждано: Камбанен звън все още ехти от затрупана църква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.