Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това се случва по Южното Черноморие в момента, водата стигна до шестия ред чадъри
  • Новини

Това се случва по Южното Черноморие в момента, водата стигна до шестия ред чадъри

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
shavkalvalva.jpg

Изключително бурно и опасно е днес българското море. В сила за 10 август за цялото ни Черноморие са в сила две предупреждения – едно за вятър с пориви до 18-20 m/s (7-8 Бофорт) и друго за вълнение на морето 4, южно от Бургас до 5 бала.

По-голямата част от плаж „Атлиман“ в Китен, който е един от най-тихите и спокойни у нас, е буквално залята с вода, която е достигнала до шестия ред чадъри. Силен е вятърът и на плажа в Слънчев бряг, както и на тези в Приморско.

По Черноморието утре ще бъде предимно слънчево.

Вятърът постепенно ще отслабва, ще е до умерен и ще се ориентира от север-северозапад. Максималните температури ще са 28-30°. Температурата на морската вода е 26-27°. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.

Всички сме чували, че през август Черно море се обръща и влизащите във водата трябва да бъдат по-внимателни, за да избегнат трагични инциденти. Какво всъщност означава това?

През август започват да духат по-силни ветрове, известни като мелтем, които предизвикват по-бурни и по-чести вълнения на морето.

Антон Налбантов, директор на водно-спасителната служба към Българския Червен кръст (БЧК), предупреди, че морето не е до колене, а водата, освен място за забавление, крие и опасности, а когато се подценява и се подхожда лекомислено, се стига до фатални инциденти.

„След тези по-бурни вълнения се образуват мъртвите течения и дънните ями – много опасни явления в морето, особено за неумеещите да плуват. Когато хората попаднат в тях, много често ситуациите са драматични и, от незнание и паника, настъпва давене, особено, ако няма кой да помогне“, каза още Налбантов пред БТА.

„Мощта на водата издълбава дъното и ямата се появява около брега – на плиткото, но правят плиткото дълбоко. Спасителите са обучени и знаят, че след такива вълнения се появяват дънните ями и са задължени сутрин да оглеждат дъното и да ги обозначат, както и да предупреждават туристите… За да може човек да преодолее мъртво течение, не трябва да плува фронтално, срещу брега“, припомни Антон Налбантов.

Според него най-големият враг на неумеещите да плуват е паниката, но не трябва да се мисли, че щом си добър плувец, всичко ти е позволено.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премазаха момиченцето, което изпя песента за дъгата
Next: Черен четвъртък! Майка и дете изгоряха живи в катастрофа на Тракия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.