Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодор намери ученическата си любов във Фейсбук, отиде до Перник и заживяха заедно
  • Новини

Тодор намери ученическата си любов във Фейсбук, отиде до Перник и заживяха заедно

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
tasdasodaksdo.png

46-годишните Райна Методиева и Тодор Минков от Велико Търново дадоха втори шанс на гимназиалната си любов, която в училище била невъзможна. През 2016 година пътищата им се пресекли и се оказало, че искрата между тях още не е угаснала

. И двамата имат деца от предишните си връзки, преживели са много драми и неприятности, но днес са щастливи и се радват на живота заедно.
Tова ликвидира влагата и мухъла, чисти ги и помен не остава: Тайната се крие в една съставка

Казват, че никога не е късно да потърсиш любовта и да обичаш. Благодарни са на семействата си за проявеното разбиране и съвременното възприемане на стеклите се обстоятелства около тяхната връзка, пише „Борба“. „По онова време не ни беше позволено открито да демонстрираме чувства и любовното поведение се считаше за срамно. Когато родителите ми научиха за отношенията ми с Тодор, почти се отрекоха от мен и ме заклеймиха“, разказва Райна.

Когато се влюбили, била на 16 години. До завършването на сегашната Хуманитарна гимназия тайно се срещали, но след това не успели да издържат на изпитания, които ги сполетели заради връзката им. Тодор казва, че неговото семейство не искало да приеме любимата му, защото била от ниските социални слоеве и не отговаряла на положението му в обществото.

Не изпускай тези оферти:

Райна се омъжила на 21 години и заминала за Перник, а Тодор минал под венчилото година по-късно, но останал да живее в старата столица. Бог дарил всеки от тях с деца – нея с момче, а него с две дъщери.

„Изглежда съдбата има чувство за хумор, защото моят съпруг беше заможен и никога не сме имали финансови проблеми. Тодор обаче не успя да се реализира като успешен инженер и затова цял живот работи в сферата на електротехниката.

Не припечелвал много и започнали чести скандали с жена му, които разклатили отношенията им“, споделя тя. След 15 години семеен живот Тодор се развел. Дъщерите му останали да живеят с майка им в общото семейно жилище, а той се изнесъл на квартира.

Драматично се развили нещата и при Райна, въпреки че нямала финансови проблеми. Нейният съпруг се разболял от рак и починал преди 7 години. Останала вдовица и живяла известно време със своя син, който в момента е студент в УНСС.

Миналата година Тодор случайно открил Райна във фейсбук. По негови думи времето не било оставило следи върху нея и тя продължавала да е все така красива. Веднага я познал и изпратил покана за приятелство. Така двамата подновили контакт и започнали да си пишат всеки ден.

Посредством ежедневната комуникация стоплили отново отношенията си. Когато споделили случилото им се, стигнали до заключението, че няма пречки да се видят на живо. Тодор отишъл до Перник, за да пият кафе. Срещите им станали няколко пъти в месеца, докато не решили да дадат втори шанс на връзката си. „Така и не можах да свикна с Перник, затова с радост приех поканата за съвместно съжителство с Тодор във Велико Търново.

Чувствам се отново като тинейджърка, макар да са минали 30 години от първите ни трепети”, твърди Райна. Тодор сподели, че децата на двамата приели изключително лесно новата връзка и проявили разбиране. В момента Райна си търси работа и имат планове да наваксат изгубеното време.
Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите онемяха! Оказва се, че бръчките изчезват завинаги, ако на сутринта
Next: Полицайката, хваната с марихуана, искa на свобода, имала изпит по право

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.