Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората
  • Новини

Тодор Славков проговори:След управлението на дядо ми,един човек само дава надежда на хората

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
totaodoaorslavkvavo.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Тодор Славков определено е решил да спечели кметският стол в София с една кампания, която според мнозина се различава коренно от всички досегашни кампании в политиката на България.

Известният като Малък Тошко определено използва социалните мрежи не да дразни останалите кандидати за поста в София, а да задава въпроси и да показва какво мисли по определени въпроси не само за столицата, но и за България,пише сайтът bulbulgnewsbgg.blogspot.com

Няма ден в който Тодор Славков да не се изяви в социалната мрежа Фейсбук, като днес стори същото, ето и какво написа: ” Приятели, може и да не съм стандартният политик, да не съм изваден от калъпа на празнодумците с големи обещания, но който ме познава лично знае, че не ми липсват и куража и енергията, не да променям градинките, фонтанчета и булевардите в София, а да правя реални неща за хората както в София така и България.

Всички знаем за учителката от Самоков и вождът и в Банкя, всички вече знаем и за кюстендилският кадър на братята Галеви, но днес гледам и онова архитектчето от ДБ го пуснали в ефирът на БТВ да му съчувстваме на момчето, че жената до него участвала в порно снимки, а някой я изнудвал, абе БТВ то вие нормални ли сте, кой ги мисли тези сценарий? Само искам да отбележа, че години наред разни политически лилипути бедни като църковни мишки именно през тази телевизия влязоха в политиката на България и до днес ни обясняват колко са независими, е поне за един разбрахме, че е зависим от една мома, която няма нищо против да се снима все едно участва във филм по онзи канал, как се казваше XXL – май беше.

Сега искам да кажа и на всички онези, които всеки ден обясняват на цяла България, че били независими, граждански кандидати, избрани от хората и т.н., че в тази България в която всичко се знае за всеки, няма как да излъжеш онези, които искат да знаят истината. И заради този факт искам да подчертая, че след дядо ми Тодор Живков един, единствен човек за толкова години влезе в политиката независим от никой и това е президентът Румен Радев и всички твърдения на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и останалите, които не го харесват, защото не им играе по свирката са именно от страх, защото този човек наистина не си поплюва казва им всичко каквото мисли и дава надежди на хората, но институцията, която оглавява не му позволява да направи нищо.

Така че ако искате двама в политика, които да са им неудобни на всички останали, знаете какво и как трябва да направите, а именно на 27.10 всички до урните гласувате за Тошко и после гледайте как ще им вземем и цяла България. Както казваше дядо ми, охраната си е охрана, тя не може да взема решения освен за това в коя кола ще трябва да се возим…Пък ние българите какво направихме дадохме на един охранител да взема решения за цяла България, викам си, хайде стига вече….”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Касапница. Жестоко убийство изправи МВР на нокти. Размазан е като куче
Next: Сигнали за опасни храни: Внимавайте, много от тях са от Турция

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.