Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този град в Европа, който се намира в две страни и има две имена
  • Новини

Този град в Европа, който се намира в две страни и има две имена

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvdsfvkdfbkfdknhgn.png

Град в Европа се превърна в атракция, след като местните разкриха, че реално се намира на територията на две държави. Да, четете добре! Има хора, които имат хол в една държава, докато други имат спалня в друга нация. Освен това граничната линия преминава през частни и обществени сгради.

Най-странният град в Европа
Белгийски град Baarle-Hertog е изключително трудно да се опише. Когато за първи път чуете хора да говорят за това място, смятате, че това е просто селище, отрязано от границата между Белгия и Холандия. Ако беше толкова просто….Но не е така.

Разходката из Баарле е уникално изживяване. Постоянно преминавате между Белгия и Холандия. Можете също така да видите, че няма непрекъснато номериране на къщите по белгийските и холандските улици. Име и номер на улицата могат да се появят, дори два пъти: веднъж в Баарле-Хертог и отново в Баарле-Насау. В къща границата минава точно през средата му!

Освен това, тъй като всяка къща трябва да плаща данъци в страната, в която се намира входната врата, стара традиция в Баарле е да се движи входната врата на няколко метра, ако това създаде по-благоприятна данъчна ситуация. Поради тази причина няколко семейства преместили вратата си от едната държава в другата.

Белгийски или холандски са?
Какво е нейното име. Влизате в селото и сте добре дошли не само в Баарле-Хертог, но и в Баарле-Насау. Това не са различни имена за едно и също място. Баарле-Хертог и Баарле-Насау са различни градове, но на същото място. Баарле-Хертог принадлежи на Белгия; Баарле-Насау принадлежи на Холандия.

Също толкова интересен е фактът, че Баарле-Хертог и Баарле-Насау се състоят от не по-малко от 30 Анклава. Анклав е земя, обкръжена от всички страни с територия на чужда държава. Ако тази земя е част от друга държава, то тя се нарича също и ексклав на тази друга държава. Примери за анклави: Ватикана и Сан Марино в Италия, Лесото в РЮА. Ако анклавът има излаз на море, тогава се нарича полуанклав (Из Уикипедия).

Така в нашия случаи нещата изглеждат ето така: 22 белгийски анклава, холандски анклав и седем холандски подклави. Резултатът е сложен социален, културен и икономически микс. Въпреки че има много белгийско-холандски организации, като библиотека и културен център, другите съоръжения намаляват. Има две противопожарни сгради, две църкви, две полицейски управления и двойни разпоредби за електричество и телефонни оператори.

Според Жулиен Лиманс от Баарле-Хертог, когато отива до банята, той трябва да премине границата: „Всеки път, когато отида до банята, трябва да премина границата. За щастие няма митнически контрол ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последната цифра от ЕГН-то, какво значи
Next: Важна новина за българските влакове! Всички пътуващи трябва да я прочетат

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.