Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари
  • Новини

Този мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
qkorqduaudasdas.jpg

Лечителят Алиш Шарански от с. Черна Места край Якоруда е помогнал на много хора досега, разбра Novini 0.

Той се явява спасението на мнозина от мъките им и за това взима дребни стотинки. Алиш е загубил зрението си още като младеж и от тогава е посветил живота си да помага на околните. Той лекува всякакви заболявания, свързани с двигателната система.

Не са един или два случаите, в които лечителят е избавил хора от патериците, бастуните или дори инвалидните колички. Това се счита за едно от най-големите му постижения през 20-годишната му практика.

“Лекувам дископатия, плексит, шипове и много други проблеми. При мен са идвали отчаяни хора, но са си тръгвали благодарни.” – разкрива Алиш Шарански.

Не изпускай тези оферти:

Алиш ШаранскиМнозина виждат у него съдба, подобна на тази на баба Ванга. Тя също не виждаше нищо и помагаше на хората безрезервно.

Явно у тези хора има нещо специално. Господ е отнел зрението им, за да обостри други техни сетива, с които помагат на хората. Таксите, които взима Алиш Шарански, не са никак високи. От порядъка на 20 лв., което е наистина малко за това, което прави.

Самият той няма против и да не взима пари, но трябва да се издържа от нещо. Тъй като е незрящ, не може да работи друго. Затова използва дарбата си като начин на прехрана. Помагал е и без пари.

“Трябват ми пари колкото да си платя тока и водата, после да ми останат 5 лв. джоба за храна. Моята мисия е да лекувам, не да се пазаря.” – казва лечителят.

Алиш не разкрива нито едно име на хората, които всеки ден прекрачват прага на дома му. Това е част от неговия етичен кодекс. Според него след рухването на старата система през 1989 г. на власт са дошли завистта, злобата, безработицата и безпаричието. “Тези проблеми докараха много нерви и болежки на българите – смята Алиш Шарански.

– Всеки втори страда от различни болести – ставни, дископатии, дискови хернии, плексити, ишиаси, шипове, главоболие, високо кръвно. Страшно много болести са навлезли в обществото“

Лекува предимно болести, свързани с опорно-двигателния апарат.

Всяка болка изисква различен брой сеанси. Рядко се случва след един-два масажа да има резултат, понякога и 5 стигат, в други случаи са нужни по 10-15, за да се получи ефект. В последно време го търсят все повече млади хора.

“Всичко е свързано с напрежението, с нервите, с въпросите дали утре ще имаме работа или не, и в един миг всичко рухва”, твърди лечителят. Според наблюденията му

Той няма жена, нито деца. Родителите му са вече починали. Единственият му останал роднина е брат му, с когото се вижда от време на време. Има и няколко приятели.

Животът на Алиш Шарански е доста тежък, но той не се оплаква. През лятото е у дома, защото няма с кого да отиде на море. Въпреки всичките неволи на съдбата, лечителят гледа да е положителен и да помага на околните.

„Прониквам в самия организъм с ръцете си и започвам да изваждам неговата негативна енергия. Усещат се възпалени нерви, вътрешна температура, главоболие. Най-важно е да имаш сърце и душа“, казва убедено лечителят.

Най-възрастният му пациент бил 88-годишен дядо от Бургас с проблем в кръста, но са му водили и бебета с церебрална парализа, и деца на 5-6 години.

Алиш масажира, без да използва кремове и мазила. Не опира силно ръцете си до тялото на пациента, но при пипането усеща има ли възпалителен процес, изкривяване на гръбначния стълб, или се касае за генна предопределеност, за нещо наследствено.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на Кирил Петков обвини Цънцарова: Тя направо си е от ГЕРБ! Който плати той
Next: Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.