Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този мъж спасил от самоубийство 400 души, като им задал един простичък въпрос
  • Новини

Този мъж спасил от самоубийство 400 души, като им задал един простичък въпрос

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
toziamamshkash.png

Това е истинската история на човек, който с малко човешка топлина и добра дума е спасил през живота си над 400 души от самоубийство.

Първото впечатление, когато видите носа Гап в Нов Южен Уелс (Австралия) е, че това е идиличен пейзаж в лоното на природата. Но знаем, че първото впечатление е измамно.

Мястото е известно като терен за самоубийства. За щастие на много хора, които са решили да посегнат на живота си, от другата страна на улицата живее невероятен мъж на име Доналд Ричи.

В продължение на половин век той спасил много десетки животи, за което дори получи прякора „Австралийският ангел-пазител“. Общо той е спасил повече от 400 души от ужасното деяние. Дон обаче няма специални умения и никога не се е обръщал за помощ към полицията.

Не изпускай тези оферти:

Какво прави той, за да накара хората да променят мнението си?

Нищо свръхестествено – само им се усмихва топло и ги кани в дома си. „Искаш ли да влезеш за чаша чай?“ казва той на хората, които толкова се нуждаят от подкрепа.

И въпреки че е невъзможно да се спасят всички, старецът полага всички усилия, за да гарантира, че ще има възможно най-малко мъртви. Трейси, дъщерята на Даяна Гедин, е един от хората, които Дон спасил. Ето какво казва майка й:

„Той е просто ангел! Повечето хора не биха направили нищо, биха обърнали гръб и просто биха си тръгнали. А той имаше смелостта, мъдростта и топлината да спаси моето момиче от най-лошото. Щастие е, че живее на тази Земя!“

Дон Ричи е герой във всеки смисъл на думата, достоен да бъде известен на хората!

Доналд е известен и уважаван в цяла Австралия. Като признание за заслугите му пред обществото му връчили наградата «Medal of the Order of Australia” и “Local Hero Award».

Той починал на 13 май 2012 година на възраст от 86 години. Доналд Ричи оставил за себе си добър спомен и спасените от него хора са му благодарни всеки божи ден, че ги е оставил живи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното
Next: Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.