Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той беше прекрасен съпруг: Когато почина, разбрах, че съм живяла с чудовище
  • Новини

Той беше прекрасен съпруг: Когато почина, разбрах, че съм живяла с чудовище

Иван Димитров Пешев януари 10, 2023
candansdnasd.png

Кенди се запознала с Джон на плаж във Флорида и както казва, тя веднага си паднала по неговия чар. Той бил приятен, нежен, остроумен, комуникативен.
Връзката им за кратко време стана сериозна, така че те са преместили във Флорида, където започнали съвместен живот.

– Бях уморена от търсене на „човека, с когото ще прекарам живота си“ и мислех, че никога няма да го намеря, тогава се появи той – разказва Кенди за началото на връзката си с човека на име Джон Колиър.

– Преминах през много проблеми до този момент. Между другото, останах и без много членове на семейството. А Джон още първия ден ми каза, че родителите му са загинали в катастрофа и че му липсва семейството. Мислех, че това е обрат на съдбата! – обяснява Кенди.

Много години по-късно се оказва, че това е истина, но Джон говорел за родителите, които са го осиновили, а не за биологичните си родители.

Не изпускай тези оферти:

Всичко било без проблеми до 2009 г., когато Кенди открила профила на Джон на сайт, специализиран за търсене на партньори за секс. Тогава поискала от него да напусне къщата. Джон я молил да промени решението си и да се успокои.

Кенди, от друга страна, потърсила утеха в алкохола и хапчета за успокоение. А след това Джон я срещнал на улицата и я нападнал с нож! Успяла да се спаси и решила да го съди, а поискала и съдебна забрана за доближаване.

– Спях по два часа през нощта, а останалата част от времето се седях и чаках да дойде и да ме убие, казва Кенди за медиите.

Месеците минавали, а след това тя разбрала, че Джон се е обесил в хотел в Орландо. Тя си спомнила, че той междувременно отново се свързал с биологичната си майка и решила да провери и да попита нея, дали тя знае нещо повече за него.

– Аз отидох в дома на майка му и баща му. Появи се баща му и го попитах дали знае нещо за Джон – последва кратка пауза, а след това ме попита дали аз знам за убийството му – разказва Кенди и добавя, че е била в шок, когато чула убийство, тъй като дотогава не е знаела. Тогава научила и че е обвинен, тъй като на приятелката си през 2010 г.

на домашния й адрес изпратил мъртва свиня като заплаха, а нейните снимки публикувал в сайт. Поради това е излежал три години затвор. Но това не било всичко. През 2015 г. е бил обвинен в сексуално насилие от три жени, едната от които по това време му е била годеница, а делото не успяло да се разреши и така прекарал само три месеца в затвора.

Continue Reading

Previous: Всичко живо се юрна да си купува къща в този край на България
Next: Старата баба успя да засрами любопитно момиче в претъпкан автобус

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.