Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той удари лика на Божията майка и веднага ослепя. В сетния му миг Тя му се явила!
  • Новини

Той удари лика на Божията майка и веднага ослепя. В сетния му миг Тя му се явила!

Иван Димитров Пешев януари 25, 2023
bgooirodias.png

Има такава невероятна икона Пресвета Богородица „Заклана“, за която мнозина не знаят. Това не е най-често срещаната икона, но с нея е свързана невероятна история.

Самата икона се намира във Ватопедския манастир на Света гора и по-конкретно в храма на Димитрий Солунски.

Eдин ден един от дяконите от този храм бил много уморен и нямал време да направи всичко, в резултат на което закъснял за хранене.

Пристигайки в трапезарията, на дякона било казано в доста строга форма, че трябвало да дойде навреме и сега няма как да се готви за него отделно.

Не изпускай тези оферти:

Той бил много обиден от тази забележка и го обзела дива ярост, обърнал се и се върнал в храма.

Пристигайки в храма, той веднага се приближил до образа на Богородица и в сърцето си Й казал:

– Е, колко още мога да Ти служа, Богородице? Само работа и работа… А даже няма къшей хляб.. Работа, работа… И за какво е всичко това? Нямам нищо!

В ръцете на дякона имало нож и той с всичка сила ударил Нейния образ и уцелил право в една от страните на Богородица.

Какво било удивлението му и страха, когато от раната от иконата бликнала истинска кръв и лицето на Небесната царица побледняло.

Дяконът паднал пред образа на Богородица и в същия момент ослепял напълно. Треперел като Каин, ръцете и краката му били слаби… И накрая обезумял. Не разбирал, не можел да говори…

Тогава вестта за случилото се разнесла навсякъде. Игуменът на манастира отслужил служба и молебен за помилване на нещастния дякон.

И той и братята на манастира трябвало да се молят за нещастника много дълго време, цели три години. Тогава лудостта му преминала и той дошъл на себе си, прогледнал и дълбоко се разкаял за постъпката си.

Няколко години по-късно, преди смъртта му, самата Богородица му се явила и го зарадвала, че му е простено. Но в същото време тя го информирала, че при Второто пришествие на Христос смелата му ръка ще бъде осъдена.
И ето чудо!

На Атон има такава традиция след три години да се отваря мястото на упокоение. И в този ден се случила невероятна, но в същото време доста страшна гледка: всички кости на дякона била светли, а ръката, с която удари Небесната царица, била неразложена и черна.

И до ден днешен тази ръка се пази в манастира в памет на непонятната любов на Нашата Пресвета Богородица, която въпреки всичко ни прощава нанесените й обиди, волни и неволни.
Разбира се, тук е важно покаянието на самия грешник и молитвата за него.

Прости ни, Господи и Богородице, за всичките ни грехове.

Отвори вратите на милостта към нас, Пресвета Богородице, които се надяваме на Тебе, да не погинем, но да се избавим от бедите чрез Тебе, Ти си спасението на християнския род.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ченгета нахлуха в тузарски хотел на известен бизнесмен в Слънчев бряг и онемяха от находката!
Next: Лежиш 30 дни на легло и получаваш 22 000лв. – Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.