Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят
  • Новини

Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
elelelenanana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившата румънска министърка на туризма Елена Удря, която днес беше осъдена окончателно на шест години затвор за корупция, е заловена в България и ще бъде предадена на румънските власти, съобщи БТА.

“В резултат на сътрудничеството между специализираните структури в рамките на министерството на вътрешните работи и властите в България жената, на чието име беше издадена заповед за изпълнение на присъда затвор, е открита на територията на България. Продължават специфичните дейности с оглед на предаването на жената на властите в Румъния”, съобщи румънската полиция.

По-рано днес Удря беше осъдена окончателно на шест години затвор по обвинения във вземане на подкуп и злоупотреба със служебно положение. Петчленен състав на Върховния касационен съд отхвърли като неоснователните исканията на Елена Удря и останалите обвиняеми по делото за анулиране на присъдите по делото “Галавечер на Буте”.

Според прокурорите през 2011 г. е сключен договор за услуги между министерството на туризма, ръководено от Удря, и фирма на тогавашния председател на Румънската федерация по бокс Рудел Обрежа за рекламиране на страната по време на официални прояви с участието на известния боксьор Лучиан Буте.

Прокурорите твърдят, че Удря е използвала популярността на Буте, който по това време е световен шампион на Международната боксова федерация, за да трупа предизборен капитал, използвайки два милиона евро държавни средства.

Според телевизия Диджи 24 Елена Удря е напуснала Румъния с автомобил през Гюргево, след което е обявена за международно издирване. Тя е напуснала страната легално, тъй като не й била наложена мярка, забраняваща това.

Не за първи път път Елена Удря бяга от страната, отбелязва телевизията. Тя направи това и през 2019 г. – преди произнасянето на окончателното съдебно решение по същото дело, чието анулиране поиска по-късно. Тогава тя също излезе от Румъния през Гюргево, насочвайки се първоначално към Гърция, а след това към Коста Рика.

Елена Удря беше заловена в Коста Рика, където прекара два месеца в ареста преди решение на Конституционния съд, анулиращо окончателната й присъда. След това беше освободена и се върна в Румъния.

49-годишната Елена Удря, бивш министър на регионалното развитие и на туризма и кандидат на президентските избори през ноември 2014 г., стана известна благодарение на близките си връзки с бившия президент Траян Бъсеску. За кратко тя беше лидер на неговата партия “Народно движение”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
Next: Мрежата ври и кипи за националното предателство на Петков, разкрито от Слави Трифонов

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.