Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тома Биков хвърли голяма бомба, ето с кого биха разговаряли ГЕРБ след вота
  • Новини

Тома Биков хвърли голяма бомба, ето с кого биха разговаряли ГЕРБ след вота

Иван Димитров Пешев септември 19, 2022
astasotasmtasmt.jpg

Имайки предвид, че отиваме на четвърти избори в рамките на година и половина, е нормално да няма такъв ентусиазъм за предизборната кампания. Причина вероятно е и това, че няма поле за дебат.

От ГЕРБ се оказваме без опонент в това да сблъскаме своите позиции и идеи. Това заяви пред Bulgaria ON AIR бившият депутат от ГЕРБ Тома Биков.

По думите му за разлика от останалите партии, от ГЕРБ-СДС са посочили откъде ще дойдат всички средства за предлаганите от тях социално-икономически мерки.

„Асен Василев направи три сбъркани бюджета. Когато приемахме първия, говорих в парламента и казах, че това е първа крачка към финансова криза.

Не изпускай тези оферти:

След това обаче той продължи в същия дух и то с груба некомпетентност“, коментира той. Според Биков цената за лошото управление на външния дълг ще бъде 1 млрд. лева за 7 години.

„Заплатите изобщо не са догонили нивата на инфлацията. Първата задача е България да има управление. Ще рискуваме, ако за втори път служебен кабинет предложи бюджет в парламент, в който няма мнозинство“, констатира той.

Бившият депутат подчерта, че пенсионната система е пред срив.

„В момента тя е поставена пред огромен риск“, категоричен бе.

Биков коментира и защо никоя от останалите партии не желае да се коалира с ГЕРБ-СДС.

„България трябва да има едно проевропейско управление, което да положи усилия да консолидира обществото в ситуация на най-различен вид кризи. Бихме се коалирали с този, които смята, че България трябва да има подобен тип управление“, поясни той.

В отговор на въпрос дали такъв партньор биха били от „Продължаваме промяната“, Биков заяви, че не знае на каква тема би могъл да разговаря с тях.

„Осем месеца бяхме колеги с тях, нямам нищо против конкретните хора, които бяха в Народното събрание. Не успях да разбера какво искат и за какво се борят.

Трябва да говорим с всеки не за съставяне на правителство, а за нормализиране и възстановяване на политическия диалог“, смята бившият депутат.

„Г-н Борисов е един от малкото хора в ГЕРБ, които имат достатъчно дебели нерви да изтърпи част от тези партии. Трудно друг човек, освен него, би говорил с тези партии“, отговори Биков на изказванията на Даниел Лорер, че „Продължаваме промяната“ биха разговаряли с ГЕРБ, ако Борисов не е в състава.

Той не отхвърли възможността партията да разговаря с ДПС, тъй като смята, че трябва да се разговаря с всички – независимо дали са в опозицията, или управлението.

Още политика:

Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев се срещнаха с граждани в центъра на София, предаде репортер на Novini.bg.

Скъпи приятели, имам само едно съобщение към вас – благодаря ви, че сме заедно. Обещаваме ви, че рано или късно промяната ще бъде направена.

На 2 октомври имаме огромен избор – България напред, България – модерна, България – европейска, България без кражби, България без корупция или България на чекмеджета, България на кюлчета, България на „наши“ хора, България на мафиотите, България на всичко това, което ние не искаме да бъде.

Обещаваме ви борба до дупка.

Ще победим заедно. Вярвам, че след 2 октомври ще се поздравим отново, обърна се Петков към събралите се граждани.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 25-годишна мистерия: Къде е Съвестин от Люлин
Next: От последните минути: Силно земетресение разтресе Румъния

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.