Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си
  • Новини

Тошко Йорданов нападна Златимир Йочев по БТВ: Наведен си

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
tqrasrasrwrw.png

Голяма караница стана в студиото на сутрешния блок на bTV между Тошко Йорданов от ИТН и Златимир Йочев.

Водещият сам предизвика острия тон на разговора, като първият му въпрос беше защо Йорданов не се здрависал с предишния гост, Кристиан Вигенин от БСП. „Бяхте коалиционен партньор в едни момент“, напомни уж мимоходом Йочев. Депутатът пък веднага реагира и заяви, че така се правят манипулациите.

„Здрависах се г-н Вигенин, ако искате мога да изляза да се здрависам пак“, отвърна Тошко Йорданов, заплашвайки да напусне студиото. Започвайки по този начин, интервюто продължи с постоянни заяждания и на моменти с обиди между водещ и гост.

Тошко Йорданов заяви, че ПП са откраднали идеята на ИТН броят на мандатите на кметовете да се ограничи. Златимир Йочев пък коментира, че ИТН също са откраднали идеята от Татяна Дончева. По нататък в разговора той отново я спомена, този път за това, че е осъдила депутатът от ИТН по друг повод.

Йорданов започна пък просто да обижда Йочев, като заяви, че въпросите му са глупави, че не е подготвен и в крайна сметка, че цялата bTV (както и Нова телевизия, според него) е „наведена“ на управляващите. Водещият му отвърна да не използва квалификации, но Йорданов не се трогна.

Депутатът беше особено остър към ПП-ДБ заради предложението националния празник да е 24 май, а не 3 март. „Тези хора не са българи в главите си“, коментира Тошко Йорданов. Той заяви, че на всички народи на Балканите националните празници показват края на Османското владичество и затова примерът с Деня на бастилията във Франиция е тъп, тъй като там е нямало такова.

Йочев се заяде на свой ред с това, че ИТН се сближава с „Възраждане“, което пък още повече настърви Тошко Йорданов. В един момент той мина в контраатака. „Не бягайте по тъча!“, заяви депутатът на водещия: „Не бягам по тъча, като таран тичам и ще…“, ядоса се в отговор Злати Йочев, но не довърши изречението.

В края на разговора водещият реши да притесни Тошко Йорданов с въпрос защо Слави Трифонов не е депутат и не е в парламента, като подчерта, че според него смс-ите не са нормална комуникация. Представителят на ИТН директно заяви, че това си е тяхна работа. „Така е по-добре, човек с парламента се обуначва всеки ден“, заяви Тошко Йорданов. Разговорът завърши враждебно, с констатацията, че двамата някога са били колеги, но вече не си дължат никакво уважение.

Тошко Йорданов заяви на Златимир Йочев, че е “наведен”. Специално заради вас ще се изправим, отвърна Йочев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено
Next: Ще изгоня всички и ще работя с останалите- Учителски бисери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.