Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов с прогноза какво ще се случва на 24 май, ако стане национален празник вместо 3 март
  • Новини

Тошко Йорданов с прогноза какво ще се случва на 24 май, ако стане национален празник вместо 3 март

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
shgdhgfdhghh.png

“Посягането на Трети март и на свободата на България е нещо голямо за българина и това няма да им бъде простено на следващите избори”.

Това заяви в интервю за “Стандарт” председателят на Парламентарната група на “Има такъв народ” Тошко Йорданов.

“Тук удариха голяма греда и ако им стискаше, ако смятаха, че са прави – имат конституционно и всякакво мнозинство да направят референдум за нула време, защото референдум може да се направи и с необходимия брой подписи от депутати и решение на Народното събрание. Ако им стиска да попитат гражданите заедно с местните избори да видим какво ще се получи.

Как може да посягаш на Трети март, защото видите ли, на някой не му харесва, че Освободителната война е била водена от руснаци. А всички тия умници не си дават сметка, че предлагайки 24 май, всъщност заковават празника ни с Русия. Тъй като единственият църковно-държавен празник в Русия е 24 май. България и Русия ще празнуват заедно”, посочи той.

“Очаквам на местните избори ПП и ДБ да имат изключително жалки резултати. Ако някъде ще имат някакво присъствие по-значимо, то според мен ще е в София. Навсякъде другаде ще имат жалки резултати”, коментира Йорданов.

Ето какво каза още председателят на ПГ на ИТН пред “Стандарт”:

– Г-н Йорданов, Вие отправихте сериозни критики относно промените в НК. Кои са основните точки в него, които Ви притесняват?

– На първо място начинът, по който бе отворен Наказателният кодекс. Не може да се отвори, може би, най-сложната юридическа материя в осем различни сектора, като се започне от обиди и нападения, намаляване и увеличаване на наказанията за порнография, наказанията за пътни произшествия не може всичко накуп да се отвори без да бъде обсъдено. А те го направиха на едно заседание в последния работен ден, след като бяхме стояли до 6 сутринта за бюджета.

Мога да Ви гарантирам, че половината депутати изобщо не знаеха какво гласуват, а това е най-сложната материя. Освен това председателят на комисията от ПП Стою Стоев трябваше да чете какъв е съответният член от Наказателния кодекс, какви са предложенията и какъв е ефектът. Това не се правеше. Без да броим, че вътре се опитаха да вкарат увеличаване на наказанията по мотивацията различна сексуалност, тоест – опитаха се под някаква форма да вдигнат наказанията и да завишат реакцията по отношение на хомосексуалисти. Само че различната сексуалност не е само хомосексуализъм.

Различна сексуалност е и педофилия, зоофилия, некрофилия. Въобще не беше прецизирано, тоест – отваря се една кутия, която няма дъно. И ПП и ГЕРБ много странно гласуваха, за да се увеличат наказанията по тази линия, ако някой тръгне да им казва нещо. Но от друга страна, ако се извърши престъпление от педофил, те не бяха съгласни да се вдигнат наказанията. Не се прави така. Законът трябва да бъде ясен, а тези, които го гласуват трябва да са наясно какво гласуват. Те не бяха.

– По отношение на закона за домашното насилие и определението “интимна връзка” създава ли се объркване кой какъв е?

– Тя, ако не е правилно дефинирана ще създаде, разбира се, объркване. Даже те предлагат, доколкото знам, да се махне фактическо или съвместно съжителство, което е по-ясно в случая на домашно насилие. Без да броим, че през закона за домашно насилие те се връщат към някои неща на ИТН, които отхвърлиха. Сега си правят грозен PR на гърба на трагедията на това момиче. А що се отнася до закона, то той не е добре направен. Там се бяха опитали да вкарат НПО-та.

В момента с тази интимна връзка между мъж и жена ли е или между жена и жена, мъж и мъж, дванадесетгодишни деца и хора от същия пол или от противоположния пол, кое е определението? Какво се цели с този термин? Когато се вкарва нещо в Наказателния кодекс трябва да е изключително ясно дефинирано, за да се знае какво е и да няма объркване и злоупотреба. Сега, теоретично, може да има злоупотреба по този член. Нали се сещате, че ако двама души се скарат, единият винаги може да каже, че са били в интимна връзка. Как се доказва това.

Много необмислено се правят нещата, защото проблемът в Стара Загора е, че съдебната система не си е свършила работата. Той, законът, трябва да се прилага независимо дали хората са били гаджета, любовници, семейство или са съседи. Когато има такова зверство те трябва да реагират веднага, но всъщност съдът и прокуратурата, както и съответната съдийка, взеха решения, които изкараха хората на улиците абсолютно справедливо.

Искам да кажа, че това, което в момента се опитват да направят е PR през промяна в закона, който не се прилага. В това няма никакъв смисъл. Това няма да спаси хората от подобни издевателства. Нямаше да има хора по улиците, ако прокуратурата в Стара Загора и съда в Стара Загора бяха взели друго решение.

Ако този изверг беше вкаран в ареста и не беше пуснат, нямаше да има тази реакция. Нямаше да се говори за това. Независимо какво пише в закона, ако той не се прилага, както в случая, какво значение има? Другото е политическо говорене. Проблемът тук, специално с домашното насилие, е ако щете на ниво образование и на възпитание.

Мислите ли, че един престъпник или един насилник, малко преди да отиде да набие жената, с която е бил или обратното жената да намушка мъжа, с който е била, защото има и такива случаи, мислите ли, че сяда и отваря Наказателния кодекс и се пита колко години ще получи? Години назад е изтървано нещо във възпитанието на такива хора.

Направи ли Ви впечатление, че ще има извънредно заседание в понеделник, в което освен Наказателния кодекс и Закона за домашно насилие, ГЕРБ, ПП-ДБ, пробутват да падне и ветото на президента по отношение на закона за съдебната власт. Използват една трагедия, за да си разчистват сметките с президента, защото нещо не им харесва. Това на Вас на какво ви прилича? Не е ли отвратително?

– Вие имате ли идея как може така да се направи законът, че да работи и пази жертвите от насилниците?

– Имаме. Предложили сме и законопроект, в който много по-ясно са разписани нещата точно по отношение на превенцията, която липсва. При нас всичко е следварително. Превенцията в нашия законопроект е записана пределно ясно и е много по-добро от това, което те правят. И искат или не искат пак ще стигнат до това, което ние предложихме. Само, че вече след това, което се случи, за да си успокоят съвестта.

Няма лошо ако нещо бъде постигнато в тази посока и то е правилно – нека. Но не и да се ползва трагедията, за да си правиш някакви такива PR кампании, а междувременно да се засяга и ветото на президента. Това е неморално. А и къде бяха те, когато ние им предложихме този законопроект? Или понеже е предложено от ИТН, затова дайте да го отхвърлим при положение, че беше подкрепено от много родителски организации и е писано от експерти в тази област.

– Идеята за поправки в конституцията ще доведе ли реално до промени?

– Това е чиста математика и хвърляне на прах в очите на хората. Първо разделянето на ВСС – оказа се, че има решение на КС от 2003 г. забележете, който е казал, че да, това може да се случи, но е в прерогативите на Велико народно събрание. Не на обикновено Народно събрание с конституционно мнозинство. То няма право да решава този проблем.

Отнемането на правомощия на служебни кабинети е вторият проблем. Основите на демокрацията са законодателната, изпълнителната и съдебната власт да бъдат разделени. В случая най-високата законодателна власт се поставя начело на изпълнителната власт. Съдебната система също трябва да бъде деполитизирана. Това го правят, защото не им харесва Радев и той, като че ли е виновен, че е имало служебни правителства. А доколкото си спомням нито един парламент не успя да състави правителство.

Как може да предлагат шефът на БНБ за служебен премиер? Това противоречи на здравия разум. Всички техни предложения за изключително глупави, неработещи и противоконституционни. Това за мандатността на кметовете пък е решение в закон. Може с една нормална промяна в законодателството да се направи и ние сме го предлагали отдавна. Това е все едно да вкарате в конституцията закона за движение по пътищата.

А Трети март? Тук удариха голяма греда и ако им стискаше, ако смятаха, че са прави – имат конституционно и всякакво мнозинство да направят референдум за нула време, защото референдум може да се направи и с необходимия брой подписи от депутати и решение на Народното събрание. Ако им стиска да попитат гражданите заедно с местните избори да видим какво ще се получи.

Как може да посягаш на Трети март, защото видите ли, на някой не му харесва, че Освободителната война е била водена от руснаци. А всички тия умници не си дават сметка, че предлагайки 24 май, всъщност заковават празника ни с Русия. Тъй като единственият църковно-държавен празник в Русия е 24 май. България и Русия ще празнуват заедно. Ще си понесат последствията, защото посягането на Трети март и на свободата на България е нещо голямо за българина и това няма да им бъде простено на следващите избори.

Никой не си е направил труда да погледне кои са празниците на останалите балкански държави. Знаете ли, че на всички са свързани с освобождението им от Османската империя. Защо? Защото всички са били в Османската империя и векове са стояли под гнета на турците преди да се освободят. Франция не е имала този проблем, за това нейният национален празник не е свързан с освобождаване от Османската империя, но на всички балкански народи е. Там я няма тази глупава дискусия, която отварят тук тези хора.

Само да вметна, че Санстефанска България е представата на Русия за българска държавност. Да видят какви са границите. А представата на Западна Европа, Австро-Унгария, Франция, Америка и т.н. на Берлинския конгрес да видят каква е. Княжество България, което не е автономно и цяла Южна България в Османската империя. Тези хора са всичко друго, само не и българи.

– А как според Вас местните избори ще разместят политическите пластове в държавата?

– Очаквам на местните избори ПП и ДБ да имат изключително жалки резултати. Ако някъде ще имат някакво присъствие по-значимо, то според мен ще е в София. Навсякъде другаде ще имат жалки резултати.

– Кои общини са важни за ИТН в предстоящите местни избори и какви са Вашите очаквания от местните избори?

– Ние ще участваме на местните избори във всички големи градове, където ще имаме самостоятелни кандидати за кметове и общински съветници. Какъв ще бъде резултатът зависи от хората. Очаквам сравнително изненадващи резултати в наша полза на доста места. Както и сериозно присъствие в общинските съвети, които всъщност са местата, в които се решават важните неща в съответния град. Местните парламенти са по-важни от кметовете, защото всички решения се одобряват и взимат от местните парламенти. Очаквам ИТН да има добро представяне.

– От септември се очаква да се върнете в бившия партиен дом за заседания, а именно ИТН премести депутатите в парламента през 2021 г., когато месеци заседаваха там. Връщане към старото ли е или вече е различно?

– Самият ремонт на партийния дом е една гербаджийска далавера за 40 милиона лева. Това е. В момента ГЕРБ управлява заедно с ПП, които общо взето са техни кадри и половината са произлезли от ГЕРБ. Това може да го проверите. Те заедно си продължават същата далавера и се връщат пак в партийния дом. Това не е парламентът. Без да броим, че вие журналистите ще видите какво ви очаква там. Благодарение на ИТН и връщането в старата сграда журналистите имаха възможност последните две години да питат депутатите навсякъде. Сега ще видите как ще Ви поставят някъде и ще получавате отговори, ако съответният депутат благоволи да дойде при Вас. Но още нещо искам да кажа. Това е бившият партиен дом – символ на комунистическата власт в България. Да ви припомня, че Бойко Борисов е човек, който е отказал да си върне партийната книжка на БКП, а всички са били някакви партийни секретари. Лидерите на ГЕРБ, лидерите на ПП-ДБ са деца на бивши партийни функционери. Те си отиват в Партийния дом – там са израснали. Затова се връщат там.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Полицията задържа Динко от Ямбол! Няма да повярвате защо
Next: Известният българин като абитуриент през 1984 г.-Досещате ли се кой е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Д-р Гълъбова за назначението на шеф Силвена Роу: Ще се предложа за съветник на транспортния министър, защото имам кола
  • Свекър ми не ми беше проговорил дванайсет години.
  • Дадох якето си на бездомна жена — две седмици по-късно една кадифена кутия промени живота ми
  • Изоставих жена си и трите ни деца, защото бях решил, че бракът ни е станал скучен
  • Изментиха ли в „Игри на волята“? Прецакаха ли бате Емо на елиминациите, за да спасят Пепи?
  • Защо ежегодното увеличение на учителските заплати не е съпроводено с оценка на резултатите от преподаването
  • „Още треперя!“: Лияна Панделиева разказа за кошмарна случка в София
  • Тази сутрин в българска гимназия 14-годишен е намушкал в гръб съученик
  • Тежка катастрофа е станала късно снощи на пътя Пазарджик – Пловдив, малко след разклона за село Говедаре.
  • България така или иначе щеше да си върне Ива Михайлова – дали след месец или два, имаше огромен международен натиск мобилизиран в това отношение, правните аргументи бяха на наша страна

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.