Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е голяма! Млад мъж падна и почина от нищото в магазин в София
  • Новини

Трагедията е голяма! Млад мъж падна и почина от нищото в магазин в София

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
spephpehemed.jpg

Мъж на млада възраст почина н столичен магазин, намиращ се на Петте кьошета. Той влязъл в търговския обект около 20,30 ч тази вечер, когато се сгромолясал, съобщава „24 часа“.

Клиенти се опитали да му помогнат, но човекът вече бил починал. Тъй като станало на обществено място, дошла и полиция.

Засега не е ясно дали жегата е причината за смъртта му, аутопсията ще изясни от какво е починал. От МВР посочиха за „24 часа“, че няма следи от насилие.


Още Криминални новини:

По време на фестивала полицията е арестувала и възрастен мъж, който изненадващо свалял гащите на момичета и ги опипвал.

16-годишна тийнейджърка е била наръгана на фестивала „Hills Of Rock“ в Пловдив

Кървавата случка се разиграла вчера около 22 часа по време на третата фестивална вечер, съобщи Марица

Момичето било прободено в гръдния кош. На място веднага ѝ е оказана помощ от спасителите, ангажирани за фестивала, след което е откарана по спешност в болница.

На място пристигнал екип на Криминална полиция. Засега остава неясно с какво точно била наръгана тийнейджърката – дали с джобно ножче или някакъв друг остър предмет. Тя остава в болница, където лекарите следят състоянието й. Вече е разпитана от полицаите, за да ги насочи към евентуалния извършител.


От снощи:

Двама полицаи пострадаха при преследване на лек автомобил от местността „Пода“ край Бургас до град Средец, след като шофьор не спрял за проверка при подаден сигнал на служители на „Гранична полиция“.

Единият от полицаите е бил ранен при опит да бъде спрян преследваният автомобил, когато две полицейски коли са блокирали пътя в центъра на минно селище Върли бряг.

Автомобилът блъснал с висока скорост спрените коли и при удара е пострадали служителят на органите на реда. Той е откаран в бургаската болница и освободен за домашно лечение. Другият полицай е ранен от рикоширал патрон.

Изстрели със стоп патрони са били произведени в опит да бъде спрян автомобила. Вторият пострадал полицай е настанен за наблюдение в хирургичното отделение на болницата.

На кръговото кръстовище на входа на Средец след дълго преследване е спрян лекият автомобил. Задържани са 29-годишен криминално проявен мъж от ямболското село Джинот и 41-годишният му спътник. И двамата са с положителни проби за наркотици. Задържани са за 24 часа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво е това в родното море? Гъсто, кафеникаво- зелено, оградено от подозрителна бяла пяна петно?
Next: Важна промяна, която ще засегне над 400 000 пенсионери

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.