Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог
  • Новини

Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
tasgagaieiqdq.png

„Преди два дни аз прегръщах дъщеря си. Сега прегръщам нейния некролог. Скъпи управляващи и всички на пътя – направете така, че децата ни да са живи. Когато ги изпратим, да се завърнат при нас”, сподели бащата на загиналата Анатолий Станчев пред НОВА.

Мъжът настоя за промени в законодателството за всички, които си позволяват да сядат зад волана под влиянието на алкохол и наркотици.

„2 секунди са ѝ били нужни, за да направи завоя, заради който я няма”, посочи той. По негови данни дрогираният шофьор, блъснал колата на дъщеря му, се е движил със скорост 185 км/ч.

„Слънцето изгрява за всички, но вкъщи едното наше слънце вече го няма. Не знам как ще продължим оттук нататък. Детето ни беше прекрасно. Загубата е прекалено голяма”, каза майката на жертвата.

Не изпускай тези оферти:

Родителите познават момчето, причинило катастрофата. „Като малък винаги е бил добро и възпитано дете”, каза Станчев.

Още криминални:

При полицейската спецакция срещу търговията с гласове в София, в столичния кв. „Христо Ботев“ са арестувани престъпници за купуване на гласове и разпространение на наркотици, съобщи Би Ти Ви.

Спецакцията срещу търговията с гласове тече в цялата страна. От МВР потвърдиха, че текат проверки по различни сигнали и оперативна информация срещу нарушаването на политическите права на гражданите.

В София екипи на столичната полиция и ГДБОП има в кв. „Христо Ботев“. Подобни действия има и в района на Пловдив.

В Кричим в този час започва акция, в рамките на която ще бъдат проверени две къщи. Паралелно с това операция има и в с. Устина.

Там на терен са екипи от икономическата полиция, униформени от полицията в Септември и част от Специалните полицейски сили. Действията им са по информация, че се предлагат хранителни продукти и пари – между 20 и 50 лева, за да се гласува за определена политическа сила.

Още криминални:

Заплахи, агресия и тормоз от психичноболна жена – за това сигнализират жители на столичния квартал „Младост“. Как се живее в непрестанни скандали и страх и има ли решение на проблема провери екип на „Тази сутрин“.

Хората в блока разказват, че проблемът е от близо три месеца. Жената е на 50 г. и заплашва съседите с физическа агресия. Обиждала ги, а понякога дори залоствала вратата на жилищния блок, за да не могат да излязат.

Жена разказа, че в понеделник, когато излизала, психичноболната жена я нападнала в гръб и започнала да я рита и обижда. Блъснала я по стълбите. След подаден сигнал на тел. 112 дошъл екип на полицията.

Потърпевшата жена обяснила за случилото се и че има подадени много сигнали срещу нея. От полицията ѝ казали, че нямат компетенциите да направят каквото и да било.

И други хора от блока разказаха за непрестанната агресия на психичноболната жена. Съседите се оплакват, че след множеството подадени сигнали полицията бездейства.

От СДВР заявиха за bTV, че на този адрес са подавани четири сигнала за тормоз от възрастна жена. На втория сигнал заедно с полицията пристигнал и екип на Спешна помощ. Жената отказала да бъде прегледана. При четвъртия сигнал пристигнал отново екип на полицията, който отвел жената в психодиспансер.

Съседите обаче се притесняват, че това решение ще бъде временно и отново психичноболната жена ще се прибере вкъщи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Ново меле с автобус от градския транспорт на бул. Цариградско шосе в София
Next: Германски компании инвестират 100 млн. евро в България, отварят 3500 работни места

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.