Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е неописуема! Броят на жертвите на опустошителното земетресение в Мароко нарастна главоломно
  • Новини

Трагедията е неописуема! Броят на жертвите на опустошителното земетресение в Мароко нарастна главоломно

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
babmmabms.png

След като Мароко бе буквално разтърсено от опустошително земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер в петък вечер, продължават трескавите работи по разчистване на разрушенията и откриване на оцелели сред отломките. За съжаление броят на жертвите на земния трус продължава да расте лавинообразно.

Към момента те надхвърлят 1000 души – загинали са 1037, а ранените са 1200.

Това показват данни на мароканското министерство на вътрешните работи, цитирани от NOVA.

 

Според информацията 51 от ранените са в критично състояние.

От посолството ни в Мароко са заявили за „Телеграф“, че няма данни за пострадали българи след разрушителния трус.

В Маракеш са рухнали десетки сгради, включително в историческия център.

Той е в списъка на ЮНЕСКО със световно историческо наследство. Дори в Казабланка, на повече от 300 километра от епицентъра, стотици хиляди прекараха нощта на открито, от страх от нови трусове.

 

Националният център за научни и технически изследвания, базиран в Рабат, от своя страна посочи, че земетресението е било с магнитуд 7 и че епицентърът му е бил в провинция Ал-Хауз. Според мароканските медии това е най-мощното земетресение, което кралството е регистрирало досега.

Според видеа, разпространени в социалните мрежи и свидетелства на очевидци, земетресението е причинило значителни материални щети в няколко града. Освен в Маракеш, трусът е бил усетен в Рабат, Казабланка, Агадир и Есауира, предизвиквайки паника сред населението.

Много хора са излезли по улиците на тези градове, страхувайки се от срутването на домовете си, показват видеа, качени в социалните мрежи. На снимки и видеоклипове, публикувани в интернет, се виждат значителни разрушения в Стария град на Маракеш, както и смачкани от отломки и камъни автомобили.

Вече започнаха издирвателно-спасителните операции. Засегнатите места са много, като властите казват, че има пострадали в шест провинции. Работата на спасителите ще бъде трудна. В планините има места, които са труднодостъпни, дори в нормална обстановка. Може да отнеме дни да бъдат достигнати.

„Аз бях на покрива на къщата ми, за да взема малко чист въздух. Цялата сграда започна да се клати. Хората започнаха да викат. Разбрах, че е земетресение и казах на семейството ми да бягаме от къщата. Някои хора не успяха да излязат от къщите си”, сподели Хамид, жител на Казабланка.

„Всички много се уплашиха. В началото не разбирахме какво става. Аз помислих, че само моята къща се клати, защото е стара и слаба. Но после чух че всички викат и видях да бягат. Сега никой не смее да се върне вътре”, заяви мароканецът Мохамед.

В Мароко мощните земетресения не са рядкост. Но това е най-тежкото бедствие от близо две десетилетия. През 2004 г. мощен трус отне живота на 600 души и остави хиляди бездомни, припомня NOVA.

Continue Reading

Previous: Наша сънародничка в Мароко описа страшния ад, през който е преминала
Next: Павел Глоба предрече съдбовни промени в живота на ТЕЗИ зодии до края на септември – целунати са от Бог

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.