Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
  • Без категория

Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
fdsbfdsbfdbfbfgbfgb

Съдбата на младо момиче, която избра смъртта пред болестта, разтърси света – Ноа Потовен получи право на евтаназия и тя беше извършена преди ден, съобщиха „Дейли мейл“ и „Таймс“

Лекарите са поставили смъртоносната инжекция само ден, след като момичето навършило 17 години, защото по закон именно от тази възраст холандските граждани имат право да вземат решение за евтаназия без съгласието на родителите си.

Майка й и баща й обаче не знаели за нейното решение и изпаднали в шок, когато научили малко преди евтаназията. Те случайно намерили в стаята й няколко прощални писма, които оставила за тях и приятелите си и в които обяснява защо е стигнала до този избор. След това Ноа отправила и разтърсващо послание в социалната мрежа, в което заявила, че всичко това е резултат на безнадеждно и непоносимо психическо страдание и че до 10 дни ще умре.

„Свършва се. Не съм истински жива от толкова дълго време. Дишам, но не живея!“, написала Ноа, която от известно време спряла да се храни и дори да пие вода, след като миналата година била приета в болница в тежко състояние с поднормено тегло и поставена в кома на изкуствено хранене.

Тя е страдала от посттравматичен стрес, депресия и анорексия, предизвикани от насилие в детството й. Когато била на 11 години била нападната от свой съученик на парти, а на 14 – изнасилена от двама души. Скрила обаче тези факти от родителите си, защото я било срам.

Преди да умре, Ноа си направила списък с 15 неща, които да направи – като да кара за първи път скутер, да си направи татуировка, да пие алкохол и да пуши цигара.

Миналата година е публикувана книгата на Ноа „Да побеждаваш или да се учиш“, в която описва как преживява болката и страха всеки ден отново и отново и как в живота си на изолация се чувства почти като престъпник, макар никога да не е откраднала дори дори сладкиш от магазин. Тя се превръща в бестселър и е определяна като „най-тъжната книга“ на десетилетието.

Холандската депутатка Лиза Вестервелд, която е посетила Ноа преди смъртта й, каза, че е много силно впечатлена от нейната сила.

„Никога няма да я забравя. Ще продължим борбата й“, заяви Вестерелд пред местните медии.

Всъщност според холандския закон на евтаназията право имат всички, които са навършили 12 години, но само в случаи, когато заболяванията им са несъвместими с живота. През 2017 г. 6,5 хиляди души са избрали смъртта, възползвайки се от закона – това прави около 4,5% от всички смъртни случаи в страната.

Евтаназията е позволена и в Белгия, където миналата година лекари прекратиха живота на две тежко болни момчета – на 9 и 11 години. Децата станаха най-малките пациенти, на които са поставени смъртоносните инжекции.

У нас парламентът отхвърли идеята „сладката смърт“ да бъде разрешена и в България.

Continue Reading

Previous: Най-голямата икономика в Европа преживява невиждан срив на имотите
Next: Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.