Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е огромна! Дрогираният тираджия убил Стела от Бургас, докато звъни от колата за помощ
  • Новини

Трагедията е огромна! Дрогираният тираджия убил Стела от Бургас, докато звъни от колата за помощ

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
stqwtlashksdhd.png

Стела не е имала нито време, нито шанс да реагира, загинала е на място

23-годишната Стела Маринова от Бургас е жертвата от зверското меле на АМ „Тракия”, причинено от дрогиран шофьор на ТИР, узна Флагман от свои източници.

Както по-рано съобщихме, тя е работела за сезона в известно заведение на брега на морето в Бургас, след което е трябвало да замине за последно към Варна, за да завърши последния семестър от бакалавърската си степен в Икономическия университет.

Приятели я описват като човек с голяма усмивка, винаги готова да помогне и винаги намираща начин да подобри настроението на близките си.

„Обичаше да се забавлява, беше енергична. Добър човек. Много ни е тъжно…”, споделиха нейни приятели.

Припомняме, че около 10:40 часа вчера, в района на км 236 от АМ „Тракия” автомобилът, с който Стела и три нейни приятелки са се придвижвали, е аварирал.

Навлизайки в аварийната лента и излизайки от Форд Фокуса, четирите млади момичета са се чудели как да се справят с проблема, когато внезапно товарен камион ги връхлита в гръб.

Стела не е имала нито време, нито шанс да реагира, загинала е на място. Останалите момичета са успели да се разминат, но не леко – две от тях са с тежки наранявания и са транспортирани към УМБАЛ-Стара Загора в критично състояние.

Четвъртото момиче се е разминало почти невредимо и е имало възможност бързо да позвъни на спешния тел. 112, въпреки шока от случилото се.

Шофьорът на товарния автомобил е тестван на място с дрегер за алкохол, като пробата е била отрицателна. Но тестът за наркотици е отчел метамфетамин. Той е от София. Задържан е за 72 часа и предстои съдът да постанови мярката му за наотклонение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин видя краят на Игри на Волята и посочи победителя
Next: Щастието сполетя Васил Найденов, не е на себе си

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.