Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е огромна: Сия от легендарната Тоника още не може да прежали загубата на дъщеря си
  • Новини

Трагедията е огромна: Сия от легендарната Тоника още не може да прежали загубата на дъщеря си

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asdgsdfgdfgdf.png

Тези от вас, които си спомнят раждането на може би най-успешната група у нас, легендарната “ Тоника „, със сигурност помнят и една от първите й солистки – Анастасия Бинчева или накратко – Сия . Макар от дълги години вече да не живее в България, тя все още е в сърцата на почитателите си.

В нейното сърце обаче зее огромна празнина, откакто преди 5 години катастрофа отнема живота на най-милото й създание – нейната дъщеря .

„Животът без теб не е живот“, изповяда се певицата, която погреба дъщеря си след ужасяващия инцидент в Америка. Сега за първи път Сия се осмели да говори за жестоката трагедия, която я сполетя преди 5 години, а именно загубата на единствената ѝ дъщеря.

 

Звездата от дълго време е извън светлините на прожекторите в България. Сия бе първата, която се отцепи от найуспешната музикална формация у нас и пожела да потърси късмета си извън пределите на родината. От дълги години тя е емигрант в Америка.

Живее в Сиатъл и има втори съпруг – американец. Първият ѝ мъж беше Трошан Владовски – братът на Чочо Владовски. Трошан обаче почина внезапно през 2020 г. Голямата им драма, от която той не можа да се измъкне и да продължи напред, бе загубата на тяхната дъщеря.

32-годишната Лия и нейният годеник – баскетболната звезда Ресуъл Бътлър, намериха смъртта си в Лос Анджелис в автомобилно меле, причинено от спортиста през 2018 г. Цели 5 години след трагедията певицата, която все още не може да преодолее мъката по детето си, се изповяда в своя профил във фейсбук на рождената дата на своята дъщеря.

 

„През сълзите си от скръб се опитвам да намеря радостта си от този ден, когато бях избрана да стана майка на Лия. Моя Леле! Днес тя е на 37 и празнува с ангелите в Рая! Знам колко много обичаше рождените си дни! Тя ни липсва тук, но ние, които я обичаме, все още чуваме красивия ѝ глас, виждаме усмивката ѝ, усещаме духа ѝ и носим със себе си нейната топлина и нейната светлина! Нейното присъствие е около нас винаги и завинаги.

Тя е любов! Честит небесен рожден ден, моя принцесо Леле! Обичам те до Луната и обратно! Никога нямаше да бъда готова да те пусна… Животът без теб не е живот. Само едно нещо никога няма да се промени – любовта, която пазя в сърцето си към теб“, написа Сия и публикува албум с лични снимки с дъщеря си.

В Америка дъщерята на бившата вокалистка на „Тоника“ бе много популярна. Още 16-годишна печели тамошния „Мюзик Айдъл“, а впоследствие прави блестяща солова певческа кариера и продава милиони копия на албумите си. Малко преди фаталната катастрофа Лия се сгодява за баскетболната американска звезда Расуъл Бътлър, чиято безотговорност става причината и двамата да срещнат смъртта си в зверско меле.

Почернената майка изисква аутопсия след катастрофата, която показва, че зет ѝ е бил зад волана с наличие на алкохол и 3 вида дрога – марихуана, метамфетамин и оксикодон, в кръвта си. Загиналите годеници са били кремирани, пише „Ретро“.

Сия продължава да бъде срината след жестоката трагедия. От бившите ѝ колеги от групата нейна опора ѝ е единствено Ева Найденова, с която са запазили приятелски отношения в годините. Бившата певица от най-известната музикална формация у нас отдавна е прекратила кариерата си, а в Щатите се препитава като козметик.

Continue Reading

Previous: България се сбогува с един от най-добрите си невролози! Светъл път на душата му
Next: НОИ обяви пенсиите по стаж, Асен Василев нарежда парите с увеличенията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.