Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна: Анти-мафиотът Васил Панайотов блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека
  • Новини

Трагедията е страшна: Анти-мафиотът Васил Панайотов блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
vasivaslpaitnt.jpg

Окръжната прокуратура в Пазарджик внесе обвинителен акт срещу 43-годишния служител на сектор „Борба с организираната престъпност“ Васил Панайотов, който блъсна и уби 7-годишната Моника на пешеходна пътека в село Братаница.

Трагедията се случи на 19 юли м.г., когато антимафиотът шофирал по служебна задача лек автомобил „Шкода“, собственост на ОД на МВР-Пазарджик. Около 11,30 ч. Панайотов наближил Братаница и навлязъл по главен път II-84.

При ограничение на скоростта от 50 км/ч в населеното място, водачът се движел с не по-малко от 73,30 км/ч по двупосочен участък с непрекъсната линия и в зоната на действие на пътен знак – предстояща пешеходна пътека с широчина 4,20 метра, допълват от прокуратурата.

Поради тази причина в дясната лента автомобилите се движели бавно и спирали.

В нарушение на правилата полицейският служител управлявал автомобила в лявата лента с превишена скорост и изпреварил чакащите коли. През това време по пешеходната пътека преминавали две деца.

Полицаят бил на 40 метра преди нея, в опасната зона за спиране, когато забелязал пешеходците. Поради високата скорост на движение той не успял да спре навреме и блъснал преминаващата по пътеката 7-годишна Моника С.

След удара автомобилът изминал 14 метра, качил се на левия тротоар и спрял. Детето изхвърчало напред и наляво и паднало на пътното платно.

Според медицинската експертиза момичето е починало от тежка гръбначно-мозъчна и опорно-двигателна травма.

На 21 юли м.г. на обвиняемия е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство и му е наложена забрана да напуска пределите на страната. Направените тестове за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. Наложена му е парична гаранция от 5000 лева.

Делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание в Окръжен съд-Пазарджик.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Москва с извънредна позиция за нещо, което чака целият свят!
Next: Много лоши новини от главнокомандващия на САЩ: Вървим устремено към Трета световна война

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.