Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията е страшна, съпругата му Надя съобщи току-що: Морето край Созопол изхвърли тялото му
  • Новини

Трагедията е страшна, съпругата му Надя съобщи току-що: Морето край Созопол изхвърли тялото му

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
reoroesozozpol.jpg

За това в социалните мрежи съобщи съпругата му

След няколко дни издирване откриха тялото на изчезналия на 2 септември в морето край Созопол Дмитрий Чебан. За това в социалните мрежи съобщи съпругата му Надя, която успя да реализира мащабна акция по издирването му.

В акцията, освен граничните служби и полицията, се включиха десетки доброволци от Поморие до Резово, водолази, хора с дронове и частни лодки. Към акцията се очакваше да се включи и вертолет от Турция.

От полицията в Бургас обявиха, че в понеделник следобед доброволец, оказващ съдействие при обхождането на созополския бряг, е забелязал отвисоко в района на скалите преди нос Агалина мъжко тяло.

Не изпускай тези оферти:

Достигането му към момента обаче е невъзможно предвид бурното море. Ще се изчака вълнението да падне и тялото ще бъде прибрано по вода, тъй като по суша е невъзможно.

Още криминални:

Екип, ръководен от проф. д-р Диян Енчев, ще извърши в УМБАЛСМ „Пирогов“ първата от серията тежки операции на Динко Вълев. Ямболският бизнесмен пострада тежко при инцидент край Девня.

Той е със счупени прешлени, таз, ръка и множество други наранявания. Заради тежкото му състояние нито един от лекарите в МБАЛ „Света Анна“ във Варна не се ангажирал, че може да помогне на Динко Вълев.

Препоръчано му е да потърси помощ в София. Динко е платил на хеликоптер, за да го транспортира до УМБАЛСМ „Пирогов“, където е поверен в ръцете на изключителен професионалист – проф. д-р Диян Енчев, началник на Четвърта травматологична клиника към „Пирогов“.

Малко преди да влезе в операционната тази сутрин, Динко говори пред „Флагман“.

„Истина е, пострадах много тежко, но съм в най-сигурните ръце. В „Пирогов“ съм при най-големия специалист в ортопедията – д-р Диян Енчев, който е уникален специалист. Благодаря на всички приятели, познати и непознати, които ми писаха. Тяхната подкрепа ме държи!“, каза Динко.

Днес предстои операция на счупените прешлени на Динко. До голяма степен след нея ще стане ясно дали той ще може отново да се изправи на крака, разбира се след много дълго възстановяване, което го очаква в следващите месеци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: През ден изливам бутилка бира върху косата си и трябва да ви кажа, че ефектът е Уау!
Next: Ето как да консумирате червения лук, за да се отървете от диабет, холестерол, грип, настинка, запек и да укрепите сърцето и кръвоносните си съдове

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.