Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията с 18-г самоубиец от Аспаруховия мост е огромна, преди година майка му починала
  • Новини

Трагедията с 18-г самоубиец от Аспаруховия мост е огромна, преди година майка му починала

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
msaodasmmaskgas.png

Младежът, който е скочил вчера вечерта от Аспаруховия мост, тази година е трябвало да бъде абитуриент, научи БЛИЦ. Всички в родното му село Чернево са потресени от случилото се и казват, че никой не е очаквал той да посегне на живота си.

Младежът се казва Иван и през октомври е навършил 18 години. Бил е 12-окласник в училището в Суворово. Хора от Чернево разказаха през наш репортер, че Иван бил кротък, спокоен, с почти незабележимо присъствие.

„Много рядко излизаше от дома си. Доколкото знам не е имал много приятели. Изключително добродушно момче. Не е имал никакви конфликти. Той просто с почти никого не дружеше“, обясниха негови съселяни.

За тях остава загадка какво може да е подтикнало Иван да сложи край на живота си, но споделиха, че животът му не е бил цветущ и в семейството му е имало сътресения и трагедии.

Не изпускай тези оферти:

Иван на практика е сирак – не познава баща си, а майка му починала преди година – само преди няколко дни правили помен за годишнината.

„Трагедията за това семейство наистина е огромна, защото майка му си отиде от този свят точно преди година, само на 43 години. Намериха я мъртва в асансьор във Варна. Направила масивен инфаркт“, разказаха още нашите източници от Чернево.

Младежът бил отглеждан от баба си и дядо си. Бабата наскоро заминала да работи в чужбина и Иван останал само с дядо си. Възрастният мъж работи като охрана на различни обекти.

Вчера Иван взел ключовете на джипа на дядо си, подкарал го и се озовал на моста. Набил спирачи, слязъл и без да се замисли, се хвърлил от него.

Припомняме, че това е вторият случай на млад мъж, който се хвърля от моста пред последната седмица. В социалните мрежи без разпространявана публикация за издирван мъж на име Йордан, за когото впоследствие стана ясно, че е скочил от моста.

По данни на БЛИЦ мъжът е страдал от психични проблеми и това не е първият му опит да сложи край на живота си. Родителите му безуспешно са опитвали да му помогнат. Във фаталния ден е имал разговор с баща си. Независимо от това, Йордан избрал да направи фаталната крачка.

Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвориха чантата на жена от България на летище София и всички онемяха
Next: Трагедия! Мерцедес помете жена, почина в болницата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.