Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия в Пазарджик! Почина полицаят Иван Тасев
  • Новини

Трагедия в Пазарджик! Почина полицаят Иван Тасев

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
sskaskraosroas

Пътният полицай Иван Тасев, който преди дни пострада при тежка катастрофа на АМ „Тракия“, в района на Пазарджик и беше в много тежко състояние с черепно-мозъчна травма, днес е починал. Това научи БЛИЦ от свои източници.

31-годишният мъж оставя малко момченце сираче и млада жена вдовица.

Припомняме, че възрастен шофьор блъсна полицая, докато той е отправял отцепка за полагане на пътна маркировка.

Разследващи коментираха пред БЛИЦ, че няма писмен документ, от който да е видно и да се иска съдействие от частна фирма за дейността, която е извършвал на магистралата Иван Тасев. „Това се правело в България от години“, казаха още нашите източници.

Не изпускай тези оферти:

Близки и приятели са потресени от черната вест.

Екипът ни изказва своите съболезнования на близките и роднините на полицая Иван Тасев

Цялата история:

Катастрофа между патрулка и кола е станала на АМ „Тракия“, между Пловдив и Пазарджик, на няколко километра от разклона за Цалапица. За това сигнализират шофьори в социалните мрежи.

„Ударили са една патрулка отзад. Полицай лежеше на платното в кръв, доколкото успях да видя“, пише Кирил Кирилов.

Към момента движението е спряно, има полиция и линейка. Образували да се дълги колони от автомобили.

От полицията уточняват, че пътен инцидент с участие на полицейски автомобил е възникнал след 14.30 ч. днес в района на 107 км на ам Тракия, посока Бургас.

По предварителни данни лек автомобил Форд блъснал отзад патрулна кола на ОДМВР-Пазарджик, която оказвала съдействие при полагане на маркировка. В болница са откарани двамата служители.

Водачът на форда е задържан. 

Временно е ограничено движението в посока Бургас от пътен възел „Пазарджик“ – при км 90, до пътен възел „Цалапица“ – при км 108 на АМ „Тракия“  поради ПТП, посочват от АПИ. 

Шофьорите да се движат с повишено внимание по обходен маршрут: от пътен възел „Пазарджик“ по път ІІ-37 АМ „Тракия“ – Пазарджик, след това по път І-8 Пазарджик -,уь Пловдив до пътен възел „Цалапица“ на АМ „Тракия“. Трафикът се регулира от екипи на „Пътна полиция“ и пътна сигнализация. ​

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина полицай Иван Тасев на 35 години, бил е пометен на магистрала Тракия
Next: От последните минути! Борисов обяви кой слага за Премиер, има изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.