Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си
  • Новини

Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
fasdmasodask.jpg

GoFundMe

Тази история показва силата на майчината любов към децата й.

Смела и самопожертвователна майка загуби живота си, за да спаси дъщеря си.

Тя не е успяла да го стори, но ще остане завинаги в сърцата на хората по света.

Не изпускай тези оферти:

Трагедията е станала в щата Ню Джърси в град Хазлет.

За случая разказа опечаления й съпруг

Жаклин Монтанаро и нейната шестгодишна дъщеря Маделин загубиха живота си в страшен пожар в къщата им рано сутринта в събота, съобщи „Eн джей“.

Съпругът й Уилям Монтанаро и осемгодишната им дъщеря Елена оцеляха.

Те още са в шок от огромната загуба.

Животът им е напълно преобърнат.

Семейството е било вдигнато под тревога около полунощ в събота сутринта от включилата се аларма за пожар.

Г-н Монтанаро се втурнал в паниката си да намери жена си, двете си дъщери и кучето, за да им помогне да ги изведат на безопасно място. 

Той, Жаклин и тяхното 8-годишно дете си проправили път през къщата, погълната от дим, което затруднявало видимостта.

В крайна сметка излезли навън.

Но малката Маделин не успяла да избяга заедно с тях.

Вероятно е била уплашена и не е могла да набере кураж да премине през димната завеса.

Двамата родители не се поколебали дори за миг и се върнали обратно, за да вземат дъщеря си.

„Когато се втурнах обратно в къщата за Маделин, бях обвит в огромно количество гъст, горещ черен дим“, каза г-н Монтанаро.

„Без колебание тогава Джаки се нахвърли с майчината любов и смелостта на полицай да спаси дъщеря ни“, продължи той.

Г-н Монтанаро каза, че съпругата му е работила като надзорен служител на митниците и граничната защита на САЩ на международното летище Нюарк Либърти. Докато димът продължаваб да изпълва дома, г-н Монтанаро успял да се върне навън. Съпругата му и най-малката му дъщеря обаче не успяли да се измъкнат. „Сърцето ми е разбито. Загубих любовта на живота си – моята красива съпруга, Джаки – и моето сладко, любящо, смело момиченце, Маделин“, каза г-н Монтанаро, добавяйки: „Джаки беше герой“.

Монтанаро и Маделин бяха транспортирани до болницата за лечение в критично състояние, преди и двете да починат от нараняванията си. Не е ясно какво е предизвикало пожара, а прокуратурата на окръг Монмут каза пред местните медии, че инцидентът се разследва.

Г-н Монтанаро каза в изявлението си, че сега е съсредоточен върху това да помогне на оцелялата си дъщеря да получи „подкрепата и помощта, от която ще се нуждае, за да можем да възстановим живота си заедно“. Той също така каза, че кучето на семейството остава в неизвестност. „Продължава издирването на нашето любимо куче“, каза той. „Благодарим на нашите съседи и на десетките хора, полицейското управление в Хазлет и правоохранителните органи на околните общности, които са оказвали и продължават да оказват натиск, за да я намерят.“

Страница в GoFundMe за семейството, създадена от Customs United Service Alliance, профсъюза на г-жа Монтанаро, събра повече от $200 000 към понеделник сутринта. „Не можем да изразим с думи колко трагична е загубата на този невероятен ръководител, колега, приятел, майка и герой за нашата общност“, се казва в кампанията за набиране на средства.

„Способността на Джаки да върши всякаква работа на работното място беше на второ място след любовта и предаността й към семейството й у дома.“ Съветът на окръг Монмут на момчетата скаути, за които работи г-н Монтанаро, също събира дарения за техния фонд за бедствия на възпитаници, за да подпомогне нуждите на семейството

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добре че не си дадох парите в магазина за тор. Мама ме открехна – сега цветята растат като полудели, подрязвам ги през месец!
Next: 18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.