Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия на първия учебен ден! В 7:30 сутринта е станала тежка катастрофа! Загинал е
  • Новини

Трагедия на първия учебен ден! В 7:30 сутринта е станала тежка катастрофа! Загинал е

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
tasrasgagasgsg.jpg

Стоп кадър haskovo.net

Войната на пътищата у нас взе нова жертва.

Тежка катастрофа с една жертва почерни първия учебен ден в Хасково. Пътното произшествие е станало в 7,30 ч. тази сутрин на кръстовището до АГО.

76-годишен шофьор на Опел навлиза в кръстовището по бул „ Васил Левски“ в платното от кв. Орфей и прави ляв завой, без да изчака движещия се направо и с предимство Мерцедес, управляван от 45- годишен шофьор.

Не изпускай тези оферти:

От удара , Мерцедесът се забива в стълба на сфетофарната уредба , а Опелът се завърта перпендикулярно на движениието и буквално се връща в изходна позиция на кръстовището . Водачът на Мерцедеса е починал на път за болницата .

Шофьорът на Опела и спътника му са откарани в болница за преглед . Няма информация за състоянието им, пише.

Тестът на водача, причинил катастрофата, за алкохол и наркотици е отрицателен, пише haskovo.live.

Заради катастрофата движението в района на кръстовището до АГО в Хасково е затруднено.

Още криминални:

11 ограничителни колчета са изрязани в участъка от път I-1 през Кресненското дефиле от недобросъвестни граждани, съобщават от АПИ. С тази вандалската проява се създават предпоставки за нерегламентирано изпреварване в отсечката, регистрирана от МВР като участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия.

От 2016 г. до средата на 2021 г. по това трасе са станали 246 пътни инцидента, а от въвеждането на забраната за изпреварване с монтирането на ограничителните колчета не е регистрирана нито една катастрофа. По данни на „Пътна полиция“ около 70% от катастрофите в последните години са заради неправилно изпреварване и несъобразена скорост.

Повредените ограничителни колчета по пътя през Кресненското дефиле ще бъдат възстановени и отново ще трябва да се изразходват бюджетни средства вместо да се влагат в нова маркировка, пътни знаци, мантинели и мерки за безопасност. Агенция „Пътна инфраструктура“ призовава пътуващите по републиканската пътна мрежа да информират незабавно органите на МВР, ако забележат недобросъвестни граждани, извършващи вандалски актове или кражба на пътни принадлежности.

За повишаване безопасността на движение в 16-километровия участък от път I-1 през Кресненското дефиле /от 380-ти до 396-ти км/ и за изпълнение на екомерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици, АПИ работи по проект за обезопасяване на отсечката. Част от тях включват ограничаване на изпреварването, поради недостатъчна видимост, и скорост до 50 км/ч. При спазване на мерките за безопасност преминаването през отсечката отнема до 20 минути.

Над 11 000 автомобила на денонощие преминават по път I-1 през Кресненското дефиле и това е един от най-натоварените участъци в страната.

Работата по обезопасяване на отсечката през Кресненското дефиле не е приключила. АПИ призовава шофьорите да карат внимателно, да спазват стриктно създадената организация за безопасност на движението и да не предприемат рискови маневри в 16-километровия участък. Проектът предвижда да бъдат поставени и камери на „Пътна полиция“, които да следят за стриктното спазване на правилата за движение в отсечката.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вой на сирени на АМ Тракия току-що! Всичко блокира. Смърт и почернено семейство
Next: Ужасен 15 септември! Блъснаха ученичка на път за училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.