Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Опечаленото семейство на 31-г Митко подготвя погребението му, вместо веселба за ЧНГ
  • Новини

Трагедия: Опечаленото семейство на 31-г Митко подготвя погребението му, вместо веселба за ЧНГ

Иван Димитров Пешев декември 31, 2022
dimiturmaririrnov.png

Вместо да се подготвя за празничното посрещане на Нова година, семейството на Димитър Маринов от Джулюница организира погребението му.

31-годишният мъж си отиде от този свят неочаквано на 27 декември, а близките предполагат, че причината за фаталния край е лекарска грешка. Той е лекуван в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново, от където са категорични, че е направено всичко възможно за спасяването му, съобщава „Борба“.

Неволите за Димитър започват на 12 декември, когато състоянието му се влошава, заради симптоми на остра вирусна инфекция. Личният му лекар издава направление за хоспитализация в търновската болница. Постъпва с температура, болки в гърлото, гадене, безапетитие, отпадналост, болки по тялото. При приемането е в увредено общо състояние, обяснява медицинският директор на лечебното заведение д-р Галина Гарева.

„Фебрилен. Интоксикиран. Не повръща. Тахикардична сърдечна дейност, п-100уд/мин. РР 120/80. Изследване: CoV-2 IgG- POSITIVE. От рентгенографията на бял дроб – дясно паракардиално се обективизира инфилтративно засенчване – при клинична картина пневмония декстра.

Не изпускай тези оферти:

Лечението на Димитър Маринов в отделението по инфекциозни болести е по клинична пътека № 104 и продължава 7 дни, при минимален болничен престой по клиничната пътека от 3 дни, т. е. пациентът не е изписан поради изтичане на клиничната пътека. Проведена е терапия с антивирусни препарати, вливания, антибиотици, антипиретици, витамини”, коментира болничната шефка.

На 20 декември 31-годишният мъж е изписан след подобряване на общото състояние и лабораторните показатели. Вече няма висока температура, не повръща, главоболието е отминало. Същата нощ обаче състоянието му рязко се влошава. Изведнъж започва да говори несвързано, появили се неволеви потрепвания, станал объркан и съпругата му подала сигнал на телефон 112. Екип на Спешна помощ го транспортира в МОБАЛ, където прави два поредни гърча.

„След консулт с невролог и реаниматор го приемат в реанимация в увредено общо състояние. Фебрилен 37,5. Неконтактен. Кома GCS- 7-8 точки. Глава правилна конфигурация. Гръден кош и двете половини вземат активно участие в дишането, тахидиспнеичен. Тахикардичен-135 уд./мин RR170/82”, обяснява още д-р Гарева.

В продължение на 7 дни състоянието му е изключително тежко. Близките настояват Димитър да бъде прегледан от външен специалист, но от клиниката им обяснили, че имат ресурса да се справят сами. Семейството твърди, че се обърнали към лидера на политическа партия, който да им съдейства за консултация с медик от друга болница и малко преди прегледа, мъжът издъхва.

„Считаме, че се касае за вирусен енцефалит с неясна етиология, прекарана недиагностицирана КОВИД 19 инфекция. При постъпване в ОАИЛ състоянието на пациента е било с крайно лоша прогноза, независимо от провежданото лечение, което е в съответствие с действащите терапевтични алгоритми”, допълва д-р Гарева.

Очакват се резултатите от аутопсията на Димитър, а погребението ще бъде в събота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва да го знаете: Какво означава ако шофьорът в насрещното с скръстил ръцети си зад волана
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.