Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков
  • Новини

Трагедия! Само на 45 години почина водещият Лъчо Цветков

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
bnrnarnrrro.jpg

Снимка ФБ/БНР

Някаква прокоба тегне сякаш над Българското национално радио. Един след друг си отиват обичани журналисти, познати гласове в ефира на националната медия. Още един млад живот, само на 45 години замлъкна. За кончината му съобщиха колегите от БНР.

Загубихме нашия обичан колега Лъчезар Цветков. Напусна ни внезапно на 45 години.
Един от знаковите гласове в ефира на „Хоризонт“, с интереси към историята, културата и вечните ценности на България.

Повече от 20 години от живота си Лъчо работи в Българското национално радио – като репортер, водещ на предавания и в последните месеци – на рубриката „Дела и документи“, която възроди за ефира, за да припомня за великите българи.
Поклон пред паметта на Лъчезар Цветков! Светъл път!

Не изпускай тези оферти:

Само преди дни си отиде Виктория Илиева водещ и редактор на новините на 67 години, чието погребение е днес.

В края на миналия месец Ники Кънчев и колегите му се сбогуваха с Йовка Йовчева, отново млад човек отишъл си без време.

Отлетя Момичето!
Колежката, душата, справедливия глас на Дарик радио, майка на три деца!
Бог да прости Йовка Йовчева!

Съболезнования на близки и приятели за всички тези големи професионалисти, добри хора поднасят колеги, познати и непознати.

Още скръбни вести:

Рокът загуби още един от легендарните си гласове.

На 76-годишна възраст почина основателят и фронтмен на хард рок групата „Назарет“ Дан Маккафърти.

Шотландецът Макккафърти с емблематичният си висок глас се превърна в една от иконите на хардрок музиката, а групата получи световна слава с албума „Hair of the Dog“, издаден през 1975 година.

Новината за кончината на Маккафърти, който през 2013 г. се отказа от активна концертна дейност и напусна бандата по здравословни причини, съобщи най-напред басистът на „Nazareth“ Пийт Егню на официалната страница на групата във Facebook.

„Дан почина днес в 12:40 ч. Мариян (съпругата на Маккафърти), и цялото семейство загубиха един прекрасен любящ съпруг и баща, аз загубих най-добрия си приятел, а светът загуби един от най-великите певци, живели някога“ – написа Егню.

В последните години Маккафърти издаде соловия албум „Last Treatment“ (2019).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители на ученици изпищяха ядосани! Училищата искат да започнат да ги глобяват
Next: С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.