Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Ужасяваща гледка в Западен парк в София: Младо момче се обеси на дърво
  • Новини

Трагедия! Ужасяваща гледка в Западен парк в София: Младо момче се обеси на дърво

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
tasktasktastast.png

Булфото

Млад мъж е намерен обесен в столичния Западен парк. Той е бил открит около 9 часа вчера сутринта, съобщава „24 часа“, позовавайки се на информация от СДВР.

По тялото няма следи от насилие, затова се предполага, че става дума за самоубийство.

Засега самоличността на мъжа не е установена, тъй като не са открити документи.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Пловдивският предприемач Симо Касабов не само биел жена си в продължение на над 20 години, но я държал и икономически зависима – не й разрешавал да работи и превеждал по картата й само 30 лева, колкото да покрие най-насъщните си нужди, стана ясно вчера, когато Районният съд в Пловдив определяше мярката му за неотклонение.

40-годишният Касабов следял цялото си семейство чрез инсталирани приложения на телефоните им за подслушване и показване на местоположението. Той редовно ги заключвал в дома си без тяхното съгласие, заради болестна ревност. Забранявал на жена си дори да контактува с приятелки, пише Traffic news.

Според адвокат Здравко Колев, защитник на обвиняемия Касабов, стотици родители следели децата си с такива приложения предвид крехката им възраст и в това нямало нищо странно. Той поиска за клиенти си „домашен арест“, тъй като никой друг в семейството не работел и то оставало без приходи.

Адвокатът смята, че разследващите е трябвало да разпитата и децата, за да се установи дали наистина те са ставали свидетели на многогодишен тормоз, за които твърди прокурорът. “Смятам, че показанията на децата ще са много различни”, добави Колев.

Пребитата с тенис ракета съпруга Димитрия бе приета в УМБАЛ „Св. Георги“ с множество хематоми, фрактура на две ребра, скъсан далак и спукано тъпанче. В момента състоянието й остава тежко. Направени са ѝ операции, отстранен е далакът ѝ. Лекарите са положили огромни усилия за да я спасят, съществувала е реална опасност да изпадне в кома. В момента е контактна, потвърждават от прокуратурата.

За щастие децата не са станали свидетели на побоя. Те не са били в жилището по време на нападението.

Във фаталната вечер жената успяла да избяга от апартамента и потърсила помощ при нейни приятелки, които я откарват в болница. Докторът, който я прегледал, си спомнил, че през 2018 г тя отново е приета с травми по главата, но тогава казала, че е паднала по стълбите.

Според близки на Димитрия, Касабов й посягал още преди да сключат граждански брак.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще те гледам как си плащаш за мъките ни – моите и на децата
Next: По време на процеса срещу бившия полицай, пребил баба си, се случи най-страшното

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.