Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й
  • Новини

Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
cqwrqwrasgsags.png

Вече сме в траур, съболезнования на всички близки на жертвите. Не мога да преглътна това, че дадохме жертви, това каза кметът на Царево Георги Лапчев пред bTV.

„В село Кости водата продължава да се изтегля. Щабът ще заседава в 8 часа.  Големият граничен кораб, който ще се появи на пристанището пътува.

 

Той ще се включи в издирването на двете лица, които са изчезнали. От вчера е ясно къде са изчезнали, някъде в морето са. Службите ще се разпределят по различни приоритети. Благодаря на всички служби и доброволци.

Снощи на дежурния телефон на общината са се обадили много хора, които са заявили желание на участват в операцията и нито един бедстващ не се е обадил. Дори не искам да коментирам арогантни изказвания за изсичане на дървета и непочистване.

 

Премиерът какво каза? Безпрецедентен воден ад, причинен от изключително големите валежи. Климатолозите казват, че са рекордни за този регион, които може би от 30-40 години не са падали тук. Щетите лека полека се оценяват. Благодаря на всички доброволци и хората, които помагат, допълни той пред Нова телевизия.

„Всъщност едно от лицата е установено. Един мъж около 50-60 години е изхвърлен от морето на брега, очаква се неговото идентифициране. Продължаваме издирването на две жени. Това е категоричната информация, всичко друго е спекула.

Всички онези, които са имали нужда от каквато и да е помощ, снощи я получиха, сухи пакети и други, а тези, които не пожелаха помощ, бяха настанени в хотели за наша сметка. Най-важното е да успокоим хората. Важно е да има търпение“, заяви Лапчев.

 

„Умишлено сме оставили зона без електричество заради безопасността на хората. Нямаме проблем с прекъснати водопроводи, направили сме така, че на места като Арапя и Синеморец да няма ток заради безопасността на хората. Ще изчакаме водата да се изтегли в морето е тогава ще започне оценяване на щетите. Няма никаква опасност за хората от Лозенец.

Ще направим своите оценки и тогава ще говорим с конкретни цифри. Ще имаме нужда от средства, трябва да сме коректни с цифрите, за да кажем точно какво искаме. На този етап нямаме информация за бедстващи хора, а ако има, ще им бъде оказана помощ“, завърши кметът на Царево.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Царевци в шок! Морето погълна д-р Даниела Йорданова и майка ѝ съдия Москова?
Next: Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.