Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата
  • Новини

Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
svdfvsdfkbkfgkbghknhg.png

Пакистанската тенисистка Зайнеб Али Накви почина, след като колабира в стаята си след тренировка преди участието на турнир за девойки в Исламабад под егидата на Международната тенис федерация (ITF).

 

17-годишната девойка е била придружена в стаята от своята баба, която ѝ е оказала първа помощ.

 

След това Зайнеб е откарана в болница, където за съжаление лекарите не са успели да спасят живота ѝ.

„Лекарската комисия обяви, че вероятно става дума за сърдечен удар. Предполага се, че младата спортистка е имала хипертрофична кардиомиопатия – заболяване, при което настъпва изтъняване на сърдечния мускул.

 

Семейството на Зайнеб Али Накви не желае да се прави аутопсия и настоява тялото ѝ да бъде откарано в Карачи за погребение“, обявиха властите в Исламабад.

 

Още скръбни вести:

 

Оперната прима Мария Клинчева е починала. Това съобщиха от пресцентъра на Държавна опера – Стара Загора.

През миналата година тя отпразнува своя 80-годишен юбилей. Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година. „Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прекрасно детство, в една стара панагюрска къща, с големи дувари, в която имаше всичко.

 

Тя беше прекрасна – широка, просторна, но и уютна. Дворът беше пълен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите много цветя- от кокичета и минзухари до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, затова и аз толкова ги обичам“, сподели в интервю за БТА, публикувано през м. г., оперната прима.

 

И допълва: „Живяла съм добре, не се оплаквам от нищо. Не обичам хората, които лошо пишат за България. Родината ми за мен е щастие. Земите от края на октомври, ноември, бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април.

 

Водиха ни с шейни на гости или на училище. Децата много обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, но бяхме много щастливи. Нямали сме много неща, от които не са лишени днешните деца, но бяхме щастливи“, спомня си още Клинчева.

През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през различните сезони. Назначена е в Държавна опера – Стара Загора.

Остава в Града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С всеотдайност и вдъхновение, с изключителните си качества, примата изиграва около 50 роли, голямата част от тях главни. До последно работи като педагог и преводач на опери от италиански език за Старозагорската опера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно от БНБ: Относно приемането на еврото, засяга всички
Next: Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.