Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар
  • Новини

ТРЕВОГА! Вдигат по спешност вертолет Ми-17, 190 души гасят големия пожар

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
gasgasgqtqt.jpg

Екипаж от авиобаза Крумово с вертолет Ми-17 излетя в 13:12 ч. днес, за да се включи в действията по потушаването на горския пожар, възникнал в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, област Кърджали. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.

Военнослужещите ще изпълнят специален полет за разузнаване и пожарогасене от въздуха. Те оказват помощ по искане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Общо 190 души са днес на терен в усилията за потушаване на пожара на българо-гръцката граница в района на община Кирково. Сред тях са пожарникари, горски служители и доброволци.

Пожарът от гръцка страна бушува вече две седмици, но на българската територия той се прехвърля от пет дни в района на връх „Вейката“ в землището на село Горно Къпиново. Първоначално той премина в края на октомври, но бе потушен и от 2 ноември отново навлезе на българска територия.

Не изпускай тези оферти:

Пожар е обхванал близо 300 декара на територията на военния полигон „Ново село“, съобщи за БТА директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Владимир Демирев.

Сигналът за пожара е бил получен днес около 9:30 часа. Три са огнищата. Ангажирани са сили на армията – от полигона и други подразделения, пожарната и Държавното горско стопанство – Котел.

Огънят не е локализиран, опитите да бъде потушен продължават в момента, като днес от в гасенето се е включил военен хеликоптер от 15:30 до 17:00 часа. Фронтът, който е обхванат е много голям, мястото е недостъпно, има и вятър.

Възможно е причина за пожара да са действия на военните в самия полигон, каза комисар Демирев. По думите му няма опасност огънят да засегне населени места, далеч е и от сградите на военния полигон.

От областната администрация в Сливен съобщиха, че в ранния следобед днес областният управител Минчо Афузов е посетил мястото, което се намира северозападно от военния полигон „Ново село“, в посока село Градец, и е поискал помощ от българските Военновъздушни сили. Включилият се в гасенето хеликоптер е от авиобаза „Крумово“.

Според съобщението, пожарът е възникнал в четвъртък, като наблизо са се провеждали учебни стрелби. Заради гъстата и суха растителност огънят се е разраснал бързо и вече обхваща площ от около 300 декара.

В момента 70 военнослужещи от полигон „Ново село“ и 30 пожарникари и горски служители от Сливен се опитват да овладеят огнената стихия. Прави се възможното за ограничаване на огъня чрез просеки. Очаква се военен хеликоптер да се включи и утре в гасенето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си легендарен бизнесмен и близък приятел на Иво Карамански
Next: Защо не трябва да ходим до тоалетна, ако се събудим посред нощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.