Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трета загуба за Хебър във волейболната Шампионска лига! Тимът на
  • Новини

Трета загуба за Хебър във волейболната Шампионска лига! Тимът на

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Трета загуба за Хебър във волейболната Шампионска лига! Тимът на

Трета загуба за “ Хебър “ във волейболната Шампионска лига! Тимът на Камило Плачи отстъпи на полския “ Ястжембски “ с 1:3 (28:26, 23:25, 19:25, 16:25) като хазаин в среща от петия кръг на група 1. Поражението е второ за българския отбор против този противник след 0:3 при визитата.

Така “ Хебър “ остава финален в групата с актив от 2 точки и баланс 3-1, а “ Ястжембски “ е на върха с цялостен актив от 15 след 5 следващи триумфа, само че и мач повече.

Пазарджиклии изоставаха с 10:15 в първия гейм, само че записаха 5 следващи точки, след което стигнаха до задатък от 2 при 21:19. С отлични изяви на ветерана Теодор Тодоров “ Хебър “ се добра до 27:26 и затвори откриващия гейм.

Във втория гостите поведоха с 13:9, “ Хебър “ понижи до 17:19 и изравни при 20:20. Съперникът обаче сподели по-здрави нерви в основните моменти и затвори гейма.

Следващите два гейма минаха под диктовката на “ Ястжембски “ и любимецът взе своето след 25:19 и 25:16.

Най-резултатен в мача беше Томаш Форнал от полския състав с 18 точки. За “ Хебър “ над всички бе Якопо Масари с 11 точки, а по 10 осъществиха Теодор Тодоров и Дейвид Кръстев.

На 16 и 17 февруари “ Хебър “ приема белгийския “ Кнак “ Рьозеларе.

Continue Reading

Previous: Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план
Next: Мъж загина, а друг бере душа след катастрофа в Монтанско – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
  • Съпругата ми често е затрупана с работа, така че обикновено съм само аз и момчетата. Миналия уикенд ги заведох на панаир край пътя.
  • Преди няколко дни синът ми Мартин каза, че очакват бебе. Новината трябваше да ме изпълни с чиста, нефилтрирана радост. И ме изпълни, но само за миг. Беше като проблясък на слънце в буреносен ден – кратък и веднага погълнат от облаци
  • Студената сутрешна светлина се процеждаше през щорите от истинска дървесина, осветявайки частици прах, които танцуваха мързеливо в скъпия въздух на спалнята. Мартин закопчаваше маншетите на ризата си
  • Бившият ми приятел ми подари плюшено мече, което държеше букет в едната лапа и кутия в другата. Знаеше колко не харесвам тези „събирачи на прах“. Казах му, че по-добре да ми беше купил бургери, отколкото този боклук!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.