Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трик, с който сигналът на рутера ви ще се увеличи 3 пъти
  • Новини

Трик, с който сигналът на рутера ви ще се увеличи 3 пъти

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
sigansglaslgalsg.jpg

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да увеличите обхвата на рутера във вашия дом. Ето за какво става въпрос:

1. Поставете го в центъра на къщата

Рутерът, който изпраща Wi-Fi сигнала, трябва да бъде в центъра на дома ви. По този начин Wi-Fi вълните ще се разпространят до всеки ъгъл в дома ви.

2. Поставете го на високо

Не изпускай тези оферти:

Никога не поставяйте рутера на пода. В противен случай Wi-Fi вълните ще отиват към съседите под вас. Най-доброто място за вашия рутер е на стената близо до тавана. Това със сигурност ще допринесе за по-добър сигнал от вашия рутер.

3. Поставете устройството далеч от друга електронна техника

Електронната техника, която се намира в близост до рутера, намалява неговия сигнал. Така че не забравяйте: Телевизорът или пък компютърът трябва да се намират далече от вашия рутер.

4. Насочете антените му в различни посоки

Ако рутерът ви има две антени, насочете едната вертикално, а другата хоризонтално. Така насочени, антените най-добре предават Wi-Fi сигнала. Опитайте различни позиции на антената и ще определите коя позиция дава най-добрия сигнал.

5. Приложение за управление на Wi-Fi сигнала

Има специални приложения за проследяване силата на Wi-Fi сигнала във вашия дом. Такива приложения ще ви помогнат да разберете къде е най-добре да поставите вашия рутер.

Още интересни статии:

Богат баща показва на сина си как живеят бедните. Неговата реакция? Бащата остава безмълвен!

Един много богат баща завежда сина си на екскурзия в страната, с единствената цел да покаже на сина си какво е да си беден. Те прекарали няколко дни и нощи във фермата на едно много бедно семейство.

След като се върнали от пътуването, бащата попитал сина си, дали му е харесало пътуването.

– Беше страхотно, татко- отговаря синът.

– Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – пита отново бащата.

– О, да! – Казва синът.

– И така, какво научи от пътуването? – Пита загрижено бащата.

– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн, който достига до средата на нашата градина, а те имат рекичка, която няма край.

Има фенери в нашата градина, а те имат звездите през нощта. Нашият вътрешен двор достига до предния двор, а те имат целия хоризонт.

Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат полета, които излизат извън погледа ни. Имаме служители, които ни служат, но те служат на другите.

Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат сами своята. Ние имаме стени около нашата собственост, за да ни защитават, те имат приятели, които ги защитават.

Бащата на момчето остава безмълвен. Тогава синът му добавя:

„Това ми показа колко бедни сме ние!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрежата се тресе! Лена Бориславова изплува с мистериозен кадър. Видимо грее без годеника
Next: Как живее 19 г. дъщеря на милиардер, която никога не е слизала в метрото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.