Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трима са убили 21-г. български студент от Варна
  • Новини

Трима са убили 21-г. български студент от Варна

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
bgstsutusdnadne.jpg

Българин е починал след нападение на улицата в Лондон. 21-годишният Габриел Петров Стоянов от Варна е бил атакуван минути преди полунощ в петък срещу събота на „Бромли Роуд”, съобщава Дарик радио.

Улицата се намира в сравнително спокоен квартал и в близост до централната част на английската столица.

Нападателите са били трима и са намушкали многократно с нож младия мъж. Той е бил откаран в болница, където е починал в следобедните часове в събота, съобщава британският сайт Standard.co.uk.

Полицията вече е арестувала 14-годишно момче и издирва съучастниците му. Няколко души са станали свидетели на нападението, като разследващите ги призовават да се свържат с тях. Търси се информация и от шофьори, чиито видео регистратори в автомобилите може да са заснели инцидента.

Не изпускай тези оферти:

„Ти беше истински джентълмен, имаше златно сърце и целият живот беше пред теб. Беше обичан от всички и ще ни липсваш”, написа в социалните мрежи близкият приятел на българина Елиът Джоунс. Той вече е събрал над 3 хил. паунда, за да помогне на семейството на жертвата.

Габриел Стоянов е родом от Варна, научи Дарик. Учил е в местното училище „Св. Климент Охридски”, след което е продължил образованието си в Англия.

Още криминални новини:

Тридневен официален траур и преустановяване на всички официални и политически дейности през следващите три дни е обявен в град Мостолес заради убитата в неделя 29-годишна Ирина и нейната дъщеря. Знамената в общината ще бъдат спуснати на половин мачта, съобщи вестник „Ел мундо”, цитиран от „Труд“.

Младата жена, която стана жертва на съпруга си, е възнамерявала да се раздели с него, твърдят хора от нейното обкръжение. Предполага се, че това решение е предизвикало 39-годишния българин Галин да заколи Ирина и дъщеря им Мария.

Жената никога не е давала сигнал срещу партньора си за насилие, но според няколко нейни близки, тя е споделяла, че е имало случаи на агресия от страна на съпруга ѝ.

В неделя вечерта мъжът съобщил на няколко свои приятели чрез WhatsApp, че е нападнал съпругата си и ще посегне на живота си. След това няколко от тях отиват в до дома им и когато никой не отваря вратата, решават да се обадят на Националната полиция.

Когато пристигат, органите на реда откриват безжизнените тела на жената и момичето с множество прободни рани в областта на шията и гърдите, пише изданието.

Предполагаемият извършител на двойното убийство е работил в автосервиз. Неотдавна е заминал за родината си заради заболелия си баща. Той е отсъствал от Испания около два месеца и се е върнал у дома миналата седмица.

През последните три-четири дни Ирина, която се занимавала с маникюр, била малко дистанцирана и не споделяше съобщения с никого от постоянните си приятели. „Ирина беше много добър човек и не можем да разберем какво се е случило“, казва един от нейните познати.

Миналата седмица Ирина признава и на друга близка приятелка, че се разделя със съпруга си. За последен път Ирина, Галин и момичето са били видени заедно миналата събота. В нощта на двойното убийство никой от съседите не е чул нищо необичайно в блока, в който семейството е живяло повече от седем години.

Вчера близо сто души запазиха петминутно мълчание в знак на траур във връзка с убийството на майката и детето, като към тях се присъединиха кметицата Ноелия Посе и говорителите на всички партии, представени в общината.

Консисторията обявява тридневен официален траур и преустановява всички официални и политически мероприятия, а знамената ще бъдат спуснати на половин мачта.

Правителствената делегация за борба с насилието, основано на пола, разследва тези убийства като възможни престъпления, свързани със сексизъм, и ако това се потвърди, броят на жените, убити от своите настоящи или бивши партньори, ще нарасне на 37 през тази година и на 1167 от 2003 г. насам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почти съм на 80 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си
Next: Писмо от момиче, преди да почине от рак: Ако само имах само още един ден от живота

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.