Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко
  • Новини

Трифонов: Десетки българи ходят в Гърция да ядат дзадзики, но днес разбрах нещо жестоко

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
trrrifnfoasoovasv.jpg

Лидерът на ИТН Слави Трифонов с публикация в страницата си във фейсбук. Шоуменът е огорчен, че 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“, а много българи, които уж се броят за патриоти, не обръщат внимание на този факт.

Знаете ли какво значи “Калоян“?

Едно от най-хубавите имена, един от най-смелите мъже, толкова важен за българската история – цар Калоян.

“Калоян“ идва от гръцки и означава “Хубав Иван“. “Кало“- хубав и “ян“ – Иван. Защото цар Калоян е бил висок, едър мъж, хубав, и оттам – Калоян. Много български мъже съм сигурен, че с гордост носят това име – Хубавия Иван.

Не изпускай тези оферти:

Цар Калоян… Много улици в България, училища и какви ли още не сгради и институции, носят името на цар Калоян.

А знаете ли какво значи “Скилоян“?

Означава “Звярът Иван“или “Кучето Иван“, защото така са му викали гърците, византийците по-точно. Защото ги е клал, драл и обезкостявал в буквалния смисъл и много ги е било страх от него.

А знаете ли какво означава “Василий Втори Вулгароктонос“?

Може би някои от вас са се сетили – означава “Василий Втори българоубиец“. Той е ослепил войниците на цар Самуил. Хиляди. На всеки 100, по един с едно око да ги води.

Можете ли въобще да си представите тази неописуема, чудовищна и нечовешка по своята жестокост сцена? Как едни хора с нажежени железни метални пръчки ослепяват човек след човек.

Аз не мога да си го представя. Щото ми става нечовешко. Заради това адско “геройство“ Василий Втори е наречен “българоубиец“.

И защо ви разказвам всичко това? Защото 8 улици в Атина и 10 улици в Северна Гърция се наричат “Василий Втори българоубиец“.

“Къде живееш, бе малака?“ “На Василий Втори българоубиец 35″.

Колко абсурдно, абстрактно и откачено звучи, но е факт. Толкова много българи ходят в Гърция. Само да дойде празник или лято, и на българо-гръцката граница не може да се мине.

Десетки хиляди българи отиват в Гърция, защото в Гърция е готино. И аз съм ходил в Гърция много пъти, но днес разбрах за тия улици. 18 улици. 10 в Северна Гърция и 8 в Атина се казват “Василий Втори българоубиец“.

Значи гърците се гордеят. Няма проблем да ни взимат парите като туристи и няма проблем да си кръщават улиците с името на човека, носещ прякора “Българоубиец“.

И к’во сега, трябва ли да започнем да си кръщаваме улиците цар Скилоян, българският цар, който е клал и драл гърци в буквалния смисъл?

“Къде живееш, бе Пешо?“ “Ми на улица цар Скилоян 35″.

Даа.. големи сме патриоти. Тая информация едва ли ще промени българо-гръцката граница да се задръства от хора, които ще отиват да ядат дзадзики в Гърция. И няма абсолютно никакво значение как им се казват улиците.

И така, ако гледам фактите, има разлика между нас и гърците. Те накараха македонците да си прекръстят държавата от Македония на Северна Македония, а ние ги пуснахме да кандидатстват в Европейския съюз, въпреки че ни псуват, обиждат и обругават всеки ден по всякакъв начин. Щото сме патриоти. Особено на маса, когато ядем дзадзики.

“Ти ли, бе Слави Трифонов, ти ли си най-големият патриот? Не ми говори за история, а ми кажи що бутна правителството“.

Опа, обърках се, това трябва да е първият коментар под това, което написах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мaйкa зaбeлязвa, чe дeтeтo й се cмee cтpaннo. Кoгaтo лeкapят виждa бeбeтo, тoй e уплaшeн дo cмъpт
Next: Извънредно: Брутален екшън затвори АМ Тракия до Църна маца тази сутрин

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.