Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Три куршума за строител, измамил десетки с жилища
  • Новини

Три куршума за строител, измамил десетки с жилища

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2022
stroasistlasltaslt.jpg

След 2000-та година започва невиждан бум на строителство на жилища. Хиляди хора теглят кредити, за да се сдобият с мечтания дом – нов, модерен и свой. Строителните предприемачи никнат като гъби, мераклиите за апартамент броят парите „на зелено“, още преди да е направена първата копка. И никой не допуска, че може да „изгори“. Това обаче все повече се случва.

Започнати кооперации остават недовършени, предприемачите сменят адреси и телефони, обявяват фалит. За отчаяните бъдещи „собственици“ остава само едно – да отмъстят, пише в. „Труд“.

На 8 януари 2015 г. фалиралият строителен предприемач Митко Дамянов се прибира вкъщи в баровския столичен квартал „Витоша“ заедно с жена си Наталия. 48-годишният мъж паркира джипа си „Гранд Чароки“ и двамата слизат. Секунди преди да влязат във входа на новичката кооперация засвистяват куршуми.

И Митко, и Наталия са улучени от по три куршума в гърба. Убийците са изчакали жертвите си да тръгнат към входа, преди да открият огън. Едва ли имали намерение да застрелят и съпругата Наталия, но тя е станала свидетел на покушението и затова оловото е застигнало и нея.

Не изпускай тези оферти:

Четвърт час преди убийството жената, която не работела, се отбила в близко магазинче за алкохол. “Пуснах тото и оставих колата вкъщи. Дойдох пеша, да глътна малко въздух. Митко ще ме прибере“, казала тя. Пратила едно момче да й вземе кайма от хранителния магазин, защото искала да сготви вечерта пълнени чушки. „Ако беше с колата си, сигурно щеше да оцелее“, казват съседите.

„Преди Митко редовно си взимаше вестници. Никога не са споделяли, че имат някакви проблеми. От една година започнаха да пристигат много писма – от съдия-изпълнители, от съд и прокуратура. Наталия винаги го питаше да ги вземе ли и той й казваше да ги прибере. Не са се крили от никого“, разказва по-късно продавачът на вестникарската будка пред полицаите.

40 минути след двойното убийство цялата столица е блокирана от униформени, но от килърите няма и следа. По всяка вероятност стрелецът е бил един, но е имал шофьор, който го е чакал в кола наблизо, за да му помогне да се изчезне по-бързо.

Една от основните версии, по които разследващите работят, е за неуредени финансови отношения. Другата е за убийство заради любовна афера. Преди години Митко Дамянов имал строителен бизнес. Той вдигал кооперации на зелено, като част от клиентите му броили 100% от парите авансово и естествено останали с пръст в устата. Затова наричали улицата, на която живее, „Зелен хайвер“.

Година преди покушението някой запалил автомобила им, но не бил разкрит. Тогава семейството подало сигнал в полицията и имало разследване, но до конкретни следи и заподозрени така и не се е стигнало. По времето на строителния бум Митко Дамянов и съдружниците му Божидар Ангелов, Стойко Цочев и Юлиян Тачев действали с размах. Привличали клиенти, годините минавали, а хората така и не се нанасяли в мечтаните нови домове. Оказва се, че част от строежите са зарязани, след като са ипотекирани в банки.

През 2011 г. 60 ужилени от Дамянов подават жалба до тогавашния главен прокурор Борис Велчев. В нея те твърдяха, че са попаднали в капана на пирамида, която присвоила около 5 млн. лв. от купувачи на жилища на зелено и кредити от банки.
Ужилените обвиняват управителите на свързаните фирми „Ю Ем Би Груп“ АД и „Крами-КМ“ ООД Митко Дамянов, Божидар Ангелов, Стойко Цочев и Юлиян Тачев. Според жалбата те изоставили недовършени три кооперации в София, след като събрали от 50 до 100% от дължимите суми за жилищата и ипотекирали имотите. Част от хората платили между 450 и 600 евро на кв.м, а след това трябвало да извадят от джоба си още по 600 евро на кв.м. Парите били нужни за довършването на един от строежите и за връщане на банковия кредит, усвоен от фирмите.

Прокуратурата отказва да образува наказателно дело срещу управителите на двете дружества. Мотивът на държавното обвинение е, че в случая се касае за гражданско-правни отношения. В крайна сметка ужилени от дейността на строителите се оказват над 100 семейства, платили за жилища на зелено. Някои от тях никога не получават платените вече жилища. Други се нанасят в апартаментите, но ги обитават незаконно, тъй като предприемачите не са узаконили сградите.

Захранването в кооперацията, строена от една от фирмите на Дамянов на столичния бул. „Цар Борис III“, било с промишлен ток. Заради липсата на АКТ 16 и възможността да се направят електромери, хората, останали да живеят там, са измислили вариант как да оцеляват. Кооперацията изглежда като необитаема. Във входа няма ток, по етажите звънците не работят.

Заради огромния конфликт с излъганите клиенти криминалистите предполагат, че е възможно Митко Дамянов да е застрелян от някой от тях. Обаче бащата на Наталия – Александър, тогава твърдеше, че съсед е заплашвал семейство Дамянови. Той отрича версията, че разстрелът е свързан със строителния бизнес на зет му Митко Дамянов.

„Зет ми прекрати бизнеса си още през 2006 г. Сега медиите говорят за строителството. От строителството той и да се е занимавал, то е било толкоз отдавна, че никой няма да чака години наред да реши да го убива за някакви пари“, каза мъжът. Дали това е така, ще остане тайна. Разследването е прекратено, от двойните убийци няма и следа.

Запори на всички фирми на Дамянов

Криминалистите внимателно са проверили всички фирми на жертвата, но все пак основната версия останала – измамени кандидат-новодомци. Застреляният бизнесмен Митко Дамянов е имал запор върху всички фирми. Той участвал в управлението и собствеността на „Крами МБ“ ООД, „ЕН И ЕМ“ ООД, „Крами -КМ“ ООД, „Вимар България“ ЕООД, „ЕМ БИ ГРУП 8“ ЕООД, „Ю ЕМ БИ ГРУП“АД. Съдружник е със съпругата си Наталия в две от фирмите. Дамянов се е занимавал и с търговия с хранителни продукти, внос и износ чрез „Мега фуудс груп“, където е бил съдружник с йорданеца Тарек Омар Абид Ал Наби Крис. Връзка на тези фирми с разстрела обаче, разследващите така и не намират.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия! Откриха мъртва младата майка Фанка, мъжът й я ревнувал
Next: Мистерията със Сашко се заплете: Даде знак с рисунка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.