Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи
  • Новини

Трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
sdfvsdscdsxsaxsaxs.png

Горещите дни могат да увеличат сметките ни за ток. Много хора използват климатици през лятото. Основният въпрос тук е – кое е по-ефективно – да оставим климатика да работи през цялото лято без почивка или да го изключваме през деня, когато не сме си вкъщи, за да му се наслаждаваме?

Екип инженери използваха енергийни модели, симулиращи преноса на топлина и климатичната система, за да отговори на този вечен въпрос: в кой случай ще ви се наложи да премахвате повече топлина от дома си – като правите това непрестанно през целия ден или като отстранявате излишната топлина единствено в края на деня?

Отговорът се свежда до следното – колко енергоемко е отстраняването на топлината от дома ви. Това се влияе от много фактори, като например колко добре е изолирана къщата ви, размера и вида на климатика ви и външната температура и влажност.

В крайна сметка, според изчисленията, ако оставите дома си да се нагрява, докато сте на работа, и го охладите, когато се приберете, може да изразходвате по-малко енергия, отколкото ако го поддържате постоянно хладен. Но зависи.

Да работи ли климатикът по цял ден, дори когато не сме си у дома?

Първо, замислете се за начина, по който топлината се натрупва на първо място. Тя навлиза в дома ви, когато в сградата има по-малко акумулирана топлина, отколкото навън. Ако количеството, което се влива в дома ви, се определя от стойността „1 единица на час“, климатикът ви винаги ще има 1 единица топлина за отстраняване на всеки 60 минути. Ако изключите климатика си и я оставите да се натрупва, в края на деня може да ви се наложи да отстранявате до 8 часа топлина.

Често обаче става дума за много по-малки стойности – жилищата имат ограничение за количеството топлина, което могат да съхранят. А количеството топлина, което влиза в дома ви, зависи от това колко гореща е била сградата по начало. Например ако вашият дом може да съхрани само 5 единици топлинна енергия, преди да постигне равновесие с външния въздух, то в края на деня ще трябва да отстраните най-много 5 единици топлина, пише obekti.

Освен това когато домът ви се нагрява, процесът на пренос на топлина се забавя; в крайна сметка се достига до нулев пренос на топлина при равновесие, когато температурата вътре е същата като външната. Климатикът ви също така охлажда по-неефективно при силни горещини, така че изключването му през най-горещите периоди от деня може да повиши общата ефективност на системата. Тези ефекти означават, че няма еднозначен отговор на въпроса дали трябва да пускате климатика през целия ден или да изчакате да се приберете вкъщи вечерта.

Инженерите установиха, че дори когато работата на климатика временно се увеличава, за да пребори по-високите температури в помещенията, общото потребление на енергия в случаите на „временно отстъпление“ продължава да е по-ниско, отколкото при поддържане на постоянна температура през целия ден. В годишен мащаб с конвенционален централен климатик това може да доведе до икономия на енергия до 11%.

Въпреки това икономиите на енергия могат да се понижат, ако домът е по-добре изолиран, климатикът е по-ефективен или климатът е с по-малко драматични температурни колебания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кои големи звезди от Би Ти Ви се разведоха
Next: Прецакаха Зомбори в Капките! Зрителите са бесни и заплашват с бойкот

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.