Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристи платиха 800 лева за два коктейла и порция стриди. Собственикът: Като ви е скъпо, не идвайте!
  • Новини

Туристи платиха 800 лева за два коктейла и порция стриди. Собственикът: Като ви е скъпо, не идвайте!

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
sbostutiristis.jpg

Собственикът на известен гръцки ресторант в Миконос, бе обвинен, че забива туристите със заболяващи сърцето сметки. Той нарече хората, които се оплакват „инфлуенсъри, които търсят на аванта храна“, пише „Дейли мейл“.

Димитриос Каламарас, собственик на DK Oyster в Миконос, отвърна на двойка, която тази седмица заяви, че е била ударена със зашеметяващата сметка от 400 евро (б.р. – 782,30 лева) за бира, два коктейла Aperol Spritz и порция стриди.

Канадските младоженци Линдзи Брийн и съпругът й Алекс са на по на 30 години, Те твърдят, че персоналът в ресторанта не им е дал меню с напитки с цените, преди да им предостави огромната сума.

Каламарос най-накрая наруши мълчанието си и нарече Линдзи “ жена, която иска да да си направи реклама на гърба на заведението. Въпреки че страницата на ресторанта в Tripadvisor бе наводнена с отзиви от една звезда и от други клиенти, които твърдяха, че са имали подобно отношение като Линдзи и Алекс, собственикът не се трогна. В момента 337 са оценили ресторанта като „отличен“, докато 611 са го класирали като „ужасен“.

Димитриос твърди, че след „десетки“ подобни „фалшиви“ твърдения в TripAdvisor, в които се посочва, че персоналът в ресторанта е отказал да даде меню с цени върху него, той е решил да постави три черни дъски на входа, показващи ги.

Той също така вярва, че клиентите биха могли да поискат да се повика управител, с който да се обсъди цената, преди да поръчат. Все пак би било „нелепо“ той да обяснява менюто на всеки клиент, който влезе.

Димитриос добави, че „нито един възрастен със здрав ум“ не би си поръчал питие, без първо да види колко струва, и че няма намерение да обяснява защо таксуват повече от супермаркет или традиционна таверна. Той също така твърди, че „концепцията“ на ресторанта му е напълно различна.

„За съжаление, всички ние, които работим в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, си имаме неимоверно свързани и с инфлуенсъри, които вместо да си изкарват прехраната с рекламиране на продукти и услуги за своята аудитория, лепят умишлено петна на образцови ресторанти.“

„Този ​​жена, която се опитва да стане известна чрез публикации в Instagram под името Линдзи Брийн, лъже. Тя твърди, че многократно е искала меню с коктейли и добавя, че сервитьорът изглежда не е искал да предостави такова. Въпреки това тя прави поръчка. Инфлуенсър, опитен пътешественик, който уж си изкарва прехрана чрез опита си в света, направи това, което повечето възрастни с здрав разум не биха направили – поръчва напитки и храна от сервитьор, който отказа да представи меню“.

„Това невярно твърдение беше използвано толкова много срещу нашия ресторант от десетки анонимни потребители в Trip Advisor, че решихме да поставим три огромни черни дъски до входа на ресторанта, показващи менюто и цените.“

„По този начин нашите гости, поне ще имат представа за диапазона на нашите цени, за да са сигурни, че са проверили внимателно менюто, преди да поръчат. Човек, който смята, че му е отказано правото да разгледа менюто, може просто да напусне или да поиска да говори с управителя.“

„Всеки път, когато получавах такова оплакване, винаги от анонимни потребители чрез Trip Advisor, се консултирах с персонала, напомняйки, че е от решаващо значение за нашата репутация да сме сигурни, че процедурите се следват внимателно. А и няма как да сме сигурни, че анонимните коментари са от реални потребители.“

„За съжаление има хора в Tripadvisor, които открито насърчават в коментарите да идват при нас – да ядат и пият, каквото и колкото си поискат и след това да си тръгнат, без да платят. Много пъти сме се опарвали от такива клиенти.“

„Вярвам, че в нашия ресторант концпетията е уникална и обслужването е на много високо ниво. Кухнята е много вкусна, гледката е красива. Нямам намерение всеки път да обяснявам защо защо предлагаме високи цени. Ако на някой му е скъпо тук – спокойно може да стане и да си тръгне, след като разгледа менюто.“

Ето какво обаче препоръчват от платфорамта Tripadvisor:

„Отзивите за този ресторант говорят сами за себе си. Призоваваме пътуващите да се позовават на Tripadvisor, когато правят планове у дома или в чужбина. Разказът от първа ръка за преживяване на дадено място от спътник е безценна представа за това какво може да се очаква там. Историите на потребители, които са били в този ресторант, са ужасяващи и ние съчувстваме на всеки, който е имал неприятно преживяване там.“

Представяме ви и няколко коментара от Tripadvisor:

„Абсолютно най-лошото място! Взеха ми 600 евро за питие и порция стриди. Те са пълни измамници! Дано децата на собственика умрат от рак!“

„Взеха ми 800 евро за 12 стриди и 3 кока-коли, дори не харесвам стриди, но госпожата ме накара да ги купя, никога повече. Пожелавам и да яде само пилешки хапки на Макдоналдс от сега нататък.“

„Персоналът беше груб, трябваше да се чака поръчката ми поне час. Персоналът изобщо не беше отзивчив. Цените бяха подвеждащи и всякакъв вид запитване беше посрещнато с грубост и въртене на очи. Такива хора не трябва да управляват ресторанти.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реки от пари потичат към България, кой ще се възползва
Next: Внимание, плъзна нова коварна измама по телефона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.