Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Туристка се оплака от all inclusive по нашето море, шефката на хотела не й остана длъжна
  • Новини

Туристка се оплака от all inclusive по нашето море, шефката на хотела не й остана длъжна

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
fwqfwfdggeew.png

Жена се оплака във фейсбук от хотел в село Кранево, пише Plovdiv24.bg. 7-дневният й all inclusive престой е бил достатъчен, за да събере впечатления, и то предимно негативни. На 3000 лева е възлизала сумата на почивката за трима възрастни и две деца за шест нощувки.

Тя твърди, че в самото село мирише лошо, по улиците е мръсно и наоколо има разрушени сгради. Ситуацията във вилната зона на хотела не изглежда особено обнадеждаваща. От разказа й разбираме, че закуската всеки ден е била една и съща.

Непрестанно е трябвало да чакат на опашка за храна, за прибори и за чаши. Сервитьорите са били любезни, но не са говорили нито български, нито английски език. Басейнът на хотела не е бил почистван през тази една седмица, а във водата му са плували макарони.

Трудно е било стигането на компанията до плажа. Дамата се оплаква, че всичко е било в храсталаци и разбити дъски, а на плажа са заварили счупени шезлонги и чадъри. Освен всичко останало, те били нахапали от дървеници и мушички за едноседмичния си престой.

Едно от последните разочарованията на жената е било в аптеката на село Кранево. 39 лева е струвал сиропът за кашлица, от който тя се е нуждала там. Жената е била изненадана от цената и не го е взела.

Ето какво отговори управителката на хотел „Верамар Бийч“ Веси Атанасова:

„Всеки ден чета абсолютно всичко. Аз знам коя е жената, защото тя непрекъснато имаше оплаквания от нещо. По повод пътеката, от която се оплаква. Пътеката е чисто нова, направена е преди 2 месеца и няма храсти.

Инфраструктурата на село Кранево не ни касае пряко, ние нямаме вина за това, че пътят е замърсен и лош. Ако туристите дойдат и питат за аптека, ги пращам на тази с нормалните цени, а не на такива с високи.

Вилите са направени през миналата година, точно на първи август ги отговорихме и ако има нещо такова, едва ли някой би нощувал толкова дни, без да се оплаче от дървеници. Това е пълен абсурд. Миналата година вилите работиха 20 дни. А тази година от 5-6 юни до сега. Всичко е чисто ново.

Закуската ни е континентална като във всичките хотели – кашкавали, сирена, мезета, яйца, наденица, кренвирши и бекон, мекици, баници, палачинки. Задължително имаме макарони, защото децата ги изискват.

Създават се опашки за хранене в рамките на 30-40 минути. Ние храним 300 човека, ако дойдат изведнъж много хора, няма как да няма опашки.

Няма работни кадри в цяла България. Ние имаме договори и ги взимаме. Министърът на туризма го знае, защото през нея се подписват договорите за персонал от чужбина. Ние не сме единствените. Вземат се от Украйна от Казахстан от Шри Ланка. Нашият персонал е 50 на 50 – половината са Украйна, а другата половина са българи.

Всеки ден след 19:30 часа се пускат препаратите в шахтата на басейна. През деня няма как да се правят почиствания, докато гостите плажуват. Профилактиката е в шахта, която се намира под басейна. Имаме дозаторна система, която автоматично хвърля препарати. Не е нужно да се вижда как някой хвърля хлор и pH. Всяка вечер под басейна се чистят преливниците.

Плажът ни се обслужва човек, на когото ние плащаме. Нормално е да се счупят шезлонгите. Тази година сме купили два пъти по 20 нови шезлонга. Подменяме ги, а счупените се слагат отзад и на 3-4 дни ги махаме. Имаме 2 плажа и шезлонгите и чадърите ни покриват 90% от гостите ни.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стилиян шокира: Хубчев се бори с моята болест, подкрепете го!
Next: Мощна градушка удари край Велико Търново, вижте какво се случва

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.