Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Приятели и близки изпратиха в последния му път убития психолог Иван Владимиров – Нав, предава Телеграф.
Опелото бе в столичната църква “Св. Седмочисленици”, на метри от сградата на МВР, където преди години е работил убиецът му Румен Тонев.
Десетки хора запалиха свещи за Нав, изпращайки го в затворен ковчег, на който бе поставена негова усмихната снимка.
Почернената майка Слава отправи трогателно послание за сбогом със своя син Иван:
Бях учителка и обичах своите ученици. Опитвах се да ги науча да обичат и да ценят себе си, да развиват своя потенциал, да живеят в радост, да дадат най-доброто от себе си, за да направим с общи усилия планетата Земя едно добро място за живеене.
С моя син Иван вървяхме в една посока, но аз постоянно го разочаровах с това, че много се разпилявам. Казваше ми: „Ще ме направиш истински щастлив, ако се грижиш за себе си“. А на мен все не ми оставаше време.
От няколко години си мислех да се обуча в рейки и когато наскоро видях, че има организирано обучение, за миг не се замислих и се записах. Беше хубаво преживяване и когато ни раздадоха сертификатите една жена взе думата. Зарадвах й се и си казах: „Правилно, сега е момента да благодарим на нашата учителка“. Вместо това жената се разплака и сподели, че наскоро е загубила сина си. Аида й обясни, че той е бил ангел и майката потвърди. Обади се втора жена и тя беше загубила дете.
Няма случайни неща. Явно някаква сила ме водеше и ме подготвяше за това, което предстои. И ето сега аз съм третата майка загубила дете в групата. Умът ми знае, че такива неща се случват. Не съм единствена, много майки имат такава съдба. И ден след ден се уча да го приема, колкото и да боли.
Но тъй като моят син беше различен (той имаше способността да преодолее всички трудности, да влезе в силата си и да бъде пример и вдъхновение за много хора), то аз съвсем по човешки (а не като майка) съжалявах, че той няма да може да продължи да ни води и да сбъдне мечтата си за промяна. Знам и това, че той остави такава ярка диря, че ще продължава да ни вдъхновява и да ни води без значение къде е.
И без значение, че вече не е до нас. Казах, че той е мой учител. И тази сутрин си спомних каква е мисията на истинския учител. Той те учи да си силен и да се отстояваш, води те, направлява те, дава ти цел и посока.
И идва момент, в който спира да стои до теб като патерица, на която да се опреш. Следва най-трудното. Да те научи да летиш. И да те остави сам да постигнеш силата си и да я използваш като своя същност, с която да твориш.
Чела съм как орлите избутват от гнездото малкото неуверено орле и го оставят да пада стремглаво надолу. Правят го жестоко, без колебание, защото знаят, че това е най-доброто за тяхното дете. Знаят, че ако не го научат да лети, то няма да оцелее. Силният родител застава под падащото орле, поема го, връща го в гнездото и отново го бута навън.
И орлето пада до момента, в който крилете му започват инстинктивно да се движат. И това се повтаря, докато крилете му укрепнат и то започне да се уповава на себе си и да лети все по-уверено и все по-уверено.
Ето това направи Нав за нас. И нека не го разочароваме и да се научим да летим. Важно е да се научим да летим, за да го продължим. За да сбъднем нашата обща мечта за един по-добър свят пълен с любов, споделеност, смисленост и красота. Това можене е в нас, трябва само да го проявим.
Благодаря ти Сине, за последния урок, който ни даваш. Ти беше любов и остави много любов в сърцата ни. До нови срещи!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: