Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест: Почина големият пианист Руслан Павлов
  • Новини

Тъжна вест: Почина големият пианист Руслан Павлов

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
fdslpgsdokgkdfghkfgh.png

Рано тази сутрин, след дълго и трудно заболяване, почина Руслан Павлов. Тъжната новина съобщиха от семейството и от Държавна опера Варна. 

Той остава в паметта ни като прекрасен пианист с огромна музикална култура и човек с фини сетива за високите стойности в изкуството. Перфекционист, който вгради своя професионализъм в почти всички оперни постановки на варненска сцена от 2014 г. досега, последните сред тях – „Макбет“, „Хитрата лисичка“ и „Летящият холандец“.

Автор на аранжименти и съзидател на популярни проекти, като „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Музиката на Италия“ и други.

„Брилянтен интерпретатор на Концертите за пиано и оркестър на Сергей Рахманинов и Йоханес Брамс с Варненската филхармония. Творец с мисия, отзивчив колега и безценен приятел – такъв беше и такъв остава за нас Руслан Павлов. Опитахме се да му помогнем, но не успяхме. А той не забрави с последни сили да ни благодари… Скърбим за теб, Руслане! И нека нашата обич и почит да те придружават в светлия ти път! Съболезнования на близките!“, пишат от екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“.

РУСЛАН ПАВЛОВ (30.01.1976, Варна – 13.12.2023, Варна) завършва с пиано СМУ „Добри Христов“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн. Специализира при професорите Пол Ван – Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста, Жермен Муние, Лазар Берман, Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц. Става лауреат на 11 национални и международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси „Албер Русел“ и „Музиката и Земята“ – София и „Панчо Владигеров“ – Шумен. Печели първа награда в раздел „Камерна музика“ и в общонационалния конкурс за млади изпълнители „Jugend musiziert“ в Германия.

Изнася концерти със Симфоничния оркестър при НУИ „Д. Христов“, Академичния симфоничен оркестър при НМА „Проф. Панчо Владигеров“, филхармониите на София, Пловдив, Шумен и Варна. Концертира с рецитали в Гърция, Германия, България. В репертоара му присъстват творби на различни композитори, като подчертан афинитет изпитва към музиката на Равел, Скрябин, Брамс, Рахманинов, Прокофиев, Владигеров.

Руслан Павлов дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст, за да изгради сериозна пианистична кариера и да се завърне в родния град през 2014 г., като пианист и корепетитор на Държавна опера Варна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха колко пари струва демонтирането на паметника в София, а сметката още не е свършила
Next: Здравко от Биг Брадър: Тук се решава съдбата на Тодор Живков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.