Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжна вест! Почина обичана от всички лекарка. Пациенти: Помагаше дори, когато тя имаше нужда от помощ
  • Новини

Тъжна вест! Почина обичана от всички лекарка. Пациенти: Помагаше дори, когато тя имаше нужда от помощ

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
sdfvdffdghfghgfhgf.png

Хиляди петричани загубиха личния си лекар.

Издъхна джипито д-р Мария Длъгацева-всеотдаен лекар, посветен на пациентите си, отдаден на професията си, предава Struma.

Неотклонно на поста си -д-р Длъгацева помагаше дори, и когато самата тя имаше нужда от помощ, твърдят петричани.

Д-р Длъгацева ще остане в сърцата на всичките си пациенти, които днес скърбят заедно с най-близките.

Още една тъжна вест:

Починала е д-р Красимира Димитрова – психиатърката от Русе, която роди на 62 г. през 2010 г. близнаци след ин витро процедура и стана най-възрастната родилка в България, съобщи „България днес“. Момиченцата й Мери и Жаклин бяха недоносени – 900 и 500 г и по-малката скоро след това почина.

Мери днес е вече седмокласничка и живее в приемно семейство, споделя, че се чувства добре там, научи „24 часа“.

През май миналата година д-р Красимира Димитрова, вече на 75 г., припада в дома си. Мери вика спешна помощ, откарват майка й в болница, но не успяват да я спасят, разказаха пред сайта ни русенци.

Социалните служби пращат момичето в дом. Там стои 2 седмици, а после отива в приемно семейство. Те имали по-голям син, който вече работи. В училището на Мери – едно от най-добрите в Русе, ученици, учители и родители събират пари и дрехи за нея. Притесняват се, но детето твърди, че се чувства много добре при приемните си родители.

Момичето е в това училище още от предучилищна възраст. То живееше доста затворено с майка си в блок в Русе. Д-р Димитрова много го пазела и дори го изолирала от другите деца, разказват съседи. Днес те не знаят нищо за детето, освен че е под грижата на социалните, провери човек на „24 часа“.

Когато психиатърката роди, това предизвика буря в обществото – редно ли е толкова възрастна жена да ражда, какво ще стане с детето след като тя почине. Късане на ризи имаше и в парламента, и в политическите партии и това предизвика промяна в правилата – прие се жени над 43 г. да нямат право на държавно финансиране за ин витро. А самата процедура да се разреши само за жени, които не са навлезли в менопаузата, дори ако си плащат.

„Много лесно се реших. Просто исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастлива, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца“, заяви след раждането Димитрова. Било й отказано осиновяване и затова направила ин витро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-новата прогноза посочи точно колко сантиметра сняг ще навали, започва след 24 часа
Next: Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.