Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търновка на 66 години най-после откри голямата си любов в Италия
  • Новини

Търновка на 66 години най-после откри голямата си любов в Италия

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
turasurasnrnasrkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Янка Недялкова откри любовта на живота си. Тя разби на пух и прах клишето, че любовта е само за младите. 66-годишната търновка откри мечтания спътник в живота си в Италия. Болярката дори се готви за сватба с любимия си мъж – Микеле Берсолинас.

Държи на бракосъчетанието, защото, когато била в разцвета на силите си, така и не успяла да мине под венчилото.

Шегува се, че нейната история е достойна за роман и дори филм. В началото близките й не одобрявали връзката й с чужденеца, но накрая вдигнали ръце и както казва тя – „я оставили да си троши главата“. Тя обаче е убедена, че всъщност най-накрая е срещнала щастието и това е най-доброто, което е направила за себе си от дълги години насам.

Янка Недялкова има една дъщеря от мъж, с когото не се оженили, а само живели на семейни начала. Когато девойката влязла в пубертета, отношенията на родителите й охладнели и двамата се разделили. 66-годишната жена отгледала сама момичето и след като то заминало да следва в София, решила да отдели повече време за себе си.

Започнала да излиза по-често с приятелки, да пътува и да опитва нещата, които никога не е правила преди. За да бъде в крак с времето, си направила Фейсбук и се сприятелила с хора от цял свят. Още като ученичка овладяла италиански и руски език и благодарение на тях можела да общува с новите си виртуални познайници. Обясни, че е голяма почитателка на виното, и се присъединила в десетки групи в социалната мрежа, които са посветени на напитката на боговете.

Там попаднала на публикация на симпатичен смугъл мъж на име Микеле Берсолинас, който периодично споделял повече подробности за производството на един от най-известните сортове вино – „Бароло”. Нашенката му предложила приятелство и започнали да си комуникират.

„Той бе много изненадан от добрия ми италиански език и за няколко дни ми сподели всичко за живота си. Оказа се, че е много интелигентен мъж, ерген, който има лозе в провинция Верчели, областта Пиемонт, където климатът и условията са изключително подходящи за отглеждане на грозде. Сам произвежда червено вино и се наслаждава на реколтата си“, сподели Янка.

Общите им интереси били много и това провокирало италианеца да й предложи да му отиде на гости. Търновката не се колебала особено много и приела. Микеле я посрещнал на летището в Торино и искрата веднага пламнала, твърди 66-годишната жена. Закарал я в дома си, който представлява красива двуетажна къща, а зад нея се ширят няколко декара лозя.

„Останах при него една седмица. Беше много хубаво и романтично. Всяка вечер пиехме вино на верандата и си готвехме българо-италиански ястия. Разбира се, нямаше как да са изцяло традиционните гозби, защото там няма същите хранителни продукти като у нас. Той много се зарадва, че в дома му най-сетне има домакиня, защото цял живот се е справял сам, а къщната работа изобщо не му допада“, сподели тя.

След като се прибрала в България, продължили да си пишат и да поддържат връзка онлайн. Няколко седмици по-късно Микеле отново я поканил на гости и тя пак отишла.

Историята се повторила през следващите три месеца и накрая двамата се оказали влюбени въпреки възрастта си. Янка заяви, че дори са коментирали възможността да се оженят и тя да остане за постоянно в Италия. Категорични са, че това е по-добрият вариант пред опцията той да зареже производството на вино и да се установи във Велико Търново.

„Той няма нищо против това, че имам дъщеря. Очаква с нетърпение да се запознаят и дори предложи тя също да дойде да живее с нас. Аз също ще съм по-спокойна, ако това се случи, защото смятам, че в Италия ще има повече възможности за развитие за нея. Единственият проблем е, че тя не говори езика, но в крайна сметка може да го научи“, размишлява търновката.

Янка твърди, че иска да вдъхне смелост на всеки, който си поставя ограничения заради възрастта. Според нея годините нямат значение, когато става дума за любов и щастие.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиченце моли непознат мъж да й помогне да намери баща си, дава му бележка със собствения му адрес
Next: Прашните тефтери разсекретяват позорната истина: България предава Христо Стоичков през 1992

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.